fbpx

Все по-често се среща терминът Регенеративно Земеделие използван в контекста на еволюцията на земеделските практики по света и по-специално, когато става въпрос за принос в борбата срещу изменението на климата. Този термин изглежда единодушно се приема както от гражданското общество, което изразява своето желание да се види разработен нов модел на земеделие, така и от компании от хранителната индустрия, които откриват нещо като панацея, която ще позволи на конвенционалното земеделие, което е критикувано от всички страни за екологичните си последици, да се развие в посока желана и от обществото.

Докато FAO и нейните мозъчни тръстове като HLPE (High Level Panel of Experts on Food Security and Nutrition – Група от Експерти на високо ниво относно продоволствена сигурност и хранене), които коват научните политики на ООН относно продоволствената сигурност, са разработили и стандартизирали концепции като агроекология, органично земеделие, биодинамично земеделие, консервационно земеделие, агролесовъдство, то все още няма официална дефиниция на Регенеративното Земеделие.

Този вакуум от липса на стандартизирана дефиниция дава възможност на редица хора и организации да използват термина Регенеративно Земеделие за рекламни цели, поради постоянно нарастващия интерес на широката общественост. Така се среща подвеждащата и заблуждаваща практика да се слага етикета за Регенеративно земеделие или Регенеративно стопанство, когато се прилагат само няколко или дори само една регенеративна практика. Например да сложиш бактерии в почвата не означава, че правиш Регенеративно Земеделие. Въпреки, че все още няма официална дефиниция, то методологията на Регенеративното Земеделие вече се оформя като научен и практичен подход, методология и система от практики в постоянно развитие, които дават все по-добри резултати.

В тази статия ще изложим най-актуалното описание на методологията на Регенеративното Земеделие, за да можете като потребител лесно да разпознавате greenwashing (зелено сапунисване) и лъжливите кампании, а като земеделец да можете да прилагате методологията във вашето стопанство. 

 

Дефиниция от Научния и Технически Комитет към движението
„4 на 1000 (4 per 1000)”
:

Регенеративното земеделие е система от принципи и практики, които се стремят да възстановят и подобрят цялата екосистема на стопанството от гледна точка на устойчивостта, включително подобряването на човешкото здраве и икономическия просперитет. Това е метод на земеделие, който поставя сериозен приоритет на здравето на почвата и подобрява качеството на ресурсите, които използва (почва, вода, биоразнообразие и др.).

 

ЗАЩО?

Целите на Регенеративното Земеделие са:

  • Възстановяване и подобряване на цялата екосистемата в стопанството.
  • Връщане на почвата в естественото и природно плодородно състояние: здрава почва, здрави растения, здрави животни и хора.
  • Подобряване на природните ресурси, които се използват в земеделието: почва, вода и биоразнообразие.
  • Устойчивост към климатични промени, продоволствена сигурност и икономически просперитет.

 

 

КАКВО …

  • Трябва да се направи за постигането на тези цели?

Системата на Регенеративното Земеделие да измести системата на Конвенционалното Земеделие в индустриален мащаб, така възстановяването на нарушената екосистема ще стане най-бързо и всеобхватно.

  • Представлява системата от принципи и практики в Регенеративното Земеделие?

Възстановяването и подобряването на екосистемата и почвата до нейното естествено плодородно състояние, започва със спирането на деградацията и спасяването на почвите от ерозия. Затова Регенеративното Земеделие се основава на Консервационното Земеделие, което се практикува, развива и разпространява вече над 60 години в стопанства от индустриален голям мащаб.

 

Консервационното земеделие е земеделска система, която насърчава минимално нарушаване и обезпокояване на почвата (т.е. без обработки), поддържане на постоянно почвено покритие и диверсификация на растителните видове. Целта е да се подобрява биоразнообразието и естествените биологични процеси над и под земната повърхност, които допринасят за повишена ефективност на използването на вода и хранителни вещества и за подобрено и устойчиво производство на култури.

Трите основни принципа при Консервационното Земеделие стандартизирани от FAO, Организацията за Храна и Земеделие към ООН (FAO - Food and Agriculture Organisation) са:

 

Минимално механично обезпокояване на почвата – без оран (no till), чрез директна сеитба и/или прецизно внасяне на торове.

Перманентно органично покритие на почвата – минимум 30% с остатъци от предходни култури и/или покривни култури.

 Разнообразие на видовете култури - чрез разнообразни ротации и асоциации на културите, включващи поне три различни култури.

 

Регенеративното Земеделие не само спира деградацията, но ускорява и подпомага естествения процес на изграждане на нова почва, възстановява екосистемата като цяло.  Регенеративното Земеделие е проактивен подход и практиките му надграждат тези в Консервационното Земеделие.

 

1/ Минимално механично обезпокояване на почвата – без оран (no till), чрез директна сеитба и/или прецизно внасяне на торове (Консервационно Земеделие)

+ (Регенеративно земеделие) минимално химично обезпокояване на почвата – намаляване на синтетичните торове и пестицидите всяка година до възвръщането на баланса в екосистемата. Здрава почва (баланс между бактерии и гъби) които осигуряват разнообразие от хранителни вещества и полезни насекоми, което води до здрави растения, които издържат на болести и вредители.

 

2/ Перманентно органично покритие на почвата – минимум 30% с остатъци от предходни култури и/или покривни култури (Консервационно Земеделие)

+ (Регенеративно земеделие) осигуряване на достатъчно биомаса от предходни култури и покривни култури, за да се постигне надеждна изолация за задържане на влагата и потискане на плевелите (мулчиране). Стремеж към постигане на 5-8% органична материя в почвата.

 

3/ Разнообразие на видовете култури – чрез разнообразни ротации и асоциации на културите, включващи поне три различни култури (Консервационно Земеделие)

+ (Регенеративно земеделие) Миксове от покривни култури между основните култури. Покривните култури имат и друга важна функция освен тяхната биомаса и се подбират спрямо сезона и нуждите на почвите, защото всяко различно семейство растения има нужда от различни хранителни вещества и затова привлича и храни различни видове бактерии. Напредналите регенеративни земеделци сеят миксове от покривни култури с над 10 вида растения в тях.

Освен на културите се търси разнообразие на полезните насекоми, за които е добре да се създаде местообитание от растения, за да се увеличава тяхната популация и ролята им в естествения контрол на вредните насекоми.

 

4/ Живи корени – Поддържайте живи корени, колкото се може по-дълго през годината (Регенеративно земеделие)

В природата може да намерите растения, които са зелени и се опитват да пробиват и да се развиват, независимо от сезона, дори и в късна есен и в снега през зимата.

Освен, че корените осигуряват по-голямата част от биомасата за повишаването на органичната материя в почвата, то живите корени водят до живи растения, които фотосинтезират и превръщат слънчевата енергия във въглеродни захари, с които хранят бактериите в почвата. Освен това, докато фотосинтезират растенията вкарват въглерод в почвата, където е супер полезен, а намаляват количеството му в атмосферата, където е в повече.

 

5/ Интегрирането на животни (Регенеративно земеделие)

Природата не функционира без животни. Наистина е толкова просто. Интегрирането на животни на полетата носи много ползи. Най-голямата е, че когато животните пасат растенията, те започват да се борят за възстановяване и вкарват повече въглерод в Почвата, като по този начин хранят микроорганизмите, за да получат в замяна хранителни вещества от тях.

Мястото на животните е пасящи на полето, а не затворени в клетки и хранени със зърно. Оборския тор приложен директно на полето вкарва повече въглерод, бактерии и хранителни вещества в почвите. Оборския тор събиран на купища отделно, където животните се гледат индустриално, хранени със зърно и затворени, води до процеси на отделяне на метан и други парникови газове в атмосферата, които имат в пъти по-силен парников ефект от въглеродния диоксид. Важно е да се знае, че кравите не са вредни за климата, даже обратното, те спомагат за възстановяването на почвите, но начинът им на отглеждане и хранене прави разликата.

Интеграцията с различни видове животни ускорява процеса на възстановяване на почвите в пъти. Интеграцията с животни намалява нуждата от хербицид, защото животните „окосяват“ и стъпкват покривните култури и плевелите. Освен това те прилагат директно на полето богати на бактерии и минерали слюнка, урина и екскременти.

Някои от генералните земеделски принципи, които се спазват в изброените по-горе практики и като в системата на Регенеративното Земеделие са:

  • Приемете холистично управление, което отчита взаимосвързаност на всички части на една земеделска система, включително фермера и почвата
  • Когато е възможно, използвайте ресурси, произведени в самото стопанство (за целта е нужно да се поддържа биоразнообразие освен в основните култури, така и да се засяват миксове от покривни междинни култури) вместо вносни ресурси.
  • Трябва да се направят основни подобрения на почвата предварително, ако нейните естествени характеристики й пречат да достигне оптималното състояние на „добро здраве на почвата.
  • Минимизирайте използването на добавки и го правете ефективно, в това число синтетични торове и пестициди.
  • Внасяйте микроорганизми за подобряване на почвените биологични процеси.
  • Интегрирайте животновъдството и земеделие и където е възможно включете многогодишни култури и дървета.
  • Управление на отпадъците за повторна употреба като суровини за стопанството – примерно компостиране за производство на компост и компостен чай.
  • Управлявайте отпадъците, като използвате принципите на кръговата икономика или други принципи за рециклиране и намаляване на отрицателните екологични въздействие върху почвата, въздуха и водата.
  • Осигуряване на добри пасищни практики за подобряване на производителността на пасищата, растежа на растенията, почвеното плодородие, биоразнообразие от насекоми и растения, както и улавяне на въглерод в почвата.
  • Избягвайте обезлесяването и превръщането на торфищата за земеделски цели.
  • Реинвестиране на спестеното работно време в наблюдение на терен, учене/обмен с колеги и експерти, както и в обогатяване на социалния живот на територията на стопанството.

КАК ?

 

  • Широката общественост да бъде двигател на тази промяна, като се осведомява и образова по темата, променя потребителските си изисквания и навици. Търсенето да определя предлагането.
  • Обучение и постоянно развитие на фермерите, агрономите, държавните експерти. По този начин търсенето да определя и промени предлагането от големите мултинационални агроснабдители. 
  • Независима и актуална агрономия и незивисими от големите корпорации агрономи. Науката да се върне на полето и земеделец и агроном да заслужат и заемат своето почетно място в света на производство на храна по регенеративен начин, който подобрява екосистемата и биоразнообразието, почвата, въздуха, водата, здравето и живота ни. 

ПОЛЗИ ЗА ЗЕМЕДЕЛЕЦА, ХОРАТА И ПРИРОДАТА

 

Регенеративното земеделие е цялостен подход, който решава редица проблеми свързани със съвременното земеделие:

  • загуба на почва от ерозия
  • загуба на плодородие – хранителни вещества в почвата, а оттам в растенията, животните и хората
  • загуба на почвена влага и намаляване на нивата на подземните води, оттам и на питейната вода
  • продоволствената сигурност и дефицити на хранителни вещества
  • намаляване на вредните парникови газове

 

 

Какво постигаме в земеделското стопанство като увеличаваме загубената в ерата на конвенционално земеделие органична материя?

  • 1% увеличение в органичната материя води до абсорбиране и задържане на около 19 000 литра вода повече на декар (Министерство на Земеделието на САЩ).
  • От своя страна, задържането и наличието на влага води до увеличаването на на хранителни вещества в почвата, по-здрави растения устойчиви на вредители и болести и по-големи добиви.
  • Почвата се структурира и е защитена от ветрова и водна ерозия.
  • Процесите на опустиняване спират, започва строеж на нова почва
  • Устойчивост на периоди на засушаване. Проучванията показват, че през годините на засушаване добивите на култури са с 30% до 100% по-високи при устойчиво регенеративно земеделие, отколкото в индустриално земеделие.

 

 

Какви са ползите за настоящите и бъдещите поколения?

  • Спира ерозията на почвата и опустиняването, което осигурява препитание и храна
  • Изгражда се нова почва, за да посрещне нуждите от повече храна на увеличаващото се глобално население
  • Повишението на органична материя (въглерод) в почвата води до по-голямо абсорбиране и задържане на вода, което води до по-ефектива фотосинтеза, което води до по-голяма активност на микробиологията и повече разредени хранителни вещества за растението
  • Здравата почва богата на органична материя, бактерии и хранителни вещества води до здрави растения, богати на хранителни стойности, което води до здрави деца и хора без липси на витамини и минерали
  • Здравата почва богата на органична материя, абсорбира, пречиства и задържа повече вода, като по този начин осигурява настоящите и бъдещите поколения с този незаменим жизненоважен ресурс
  • Осигуряване със разнообразна храна локално на нуждите на българското население и осигуряване на независимост по време на пандемия или военни конфликти
  • Износ на здравословни и богати на хранителни вещества храни за постоянно нарастващите нужди на населението в други държави. Според Forbes регенеративното земеделие е следващия най-голям тренд в хранителната индустрия.

Продоволствена криза / сигурност и хранителни дефицити

Институтът Rodale провежда успоредни полеви проучвания през последните 30 години, сравнявайки органичното регенеративно земеделие и конвенционалното земеделие. Резултатите показват, че след преходен период от 1 до 2 години, няма разлика между конвенционалното земеделие и регенеративно земеделие по отношение на добивите. Печалбата за фермерите дори и по време на прехода е по-голяма, заради по-ниските разходи. При стресови условия, особено по време на засушаване, регенеративните полета се представят по-добре, защото са по-устойчиви – почвата може да абсорбира и задържа повече вода, защото съдържа повече биомаса.

Филип Фернандес, ръководител на селскостопански проекти в EIT Food, споделя че фермерите, с които работят, казват, че добивите са същите, както при конвенционално земеделие (което е с почвени обработки, голямо количество торове и пестициди), докато разходите им за влагане намаляват.“

 

Питателността на храните е директно свързана с биоразнообразието и жизнеността на почвената микро и макро биология.

Здравата и богата на организми почва е способна да изхрани не само високи добиви, но и да осигури хранителна плътност на микро, макро елементи, витамини, минерали и други жизненоважни хранителни вещества.

Ново изследване, водено от геоморфолога Дейвид Монтгомъри от Вашингтонския университет, сравнява ефекта от регенеративното земеделие върху здравето на почвата и плътността на хранителните вещества на културите от група от опити за сдвоени ферми в Съединените щати. Заедно с доказателства от няколко други съпоставени проучвания на ферми и парцели, това сравнение показва, че регенеративните селскостопански практики подобряват здравето на почвата и микроелементната и фитохимичната плътност на различните култури.

Тези взаимовръзки и зависимости между живота в почвата и здравето на растенията, както и ефекта на регенеративното земеделие са изследвани от редица учени като Donald Davis, Christine Jones, Elaine Ingham, Ray Weil, David Johnson и др.

Регенеративното земеделие произвежда питателна храна с по-високи хранителни стойности. Редица проучвания редовно показват, че продуктите от регенеративно земеделие и ферми съдържат по-високи нива (от няколко процента до няколко пъти) както на протеини, минерали и витамини, така и на фотохимикали (важни за функционирането на имунната система, които предпазват клетките и ДНК- то от повреди, които водят до ракови заболявания).

Причината за значително по-добрите хранителни стойности е регенерирането на почвата, връщане на живота в нея, както на органичния състав, така и на полезните бактерии, които разграждат органичната материя, така че растенията да могат да поемат колкото искат и когато поискат хранителни вещества. 1% увеличение в органичната материя води до абсорбиране и задържане на около 19 000 литра вода повече на декар. Задържането и наличието на влага в почвата е пряко свързано с хранителните стойности на растенията и производните продукти.

Устойчивост на суши и гарантиране на земеделието в условия на климатични промени и засушавания в България и света

Проучванията показват, че през годините на засушаване добивите на култури са с 30% до 100% по-високи при устойчиво регенеративно земеделие, отколкото в индустриално земеделие. (Rodale Institute, 2020)

Възстановяването на депата на органично вещество в почвата, възстановяването на почвената структура и биологично равновесие са пряко свързани с хидрологичния баланс в почвата и устойчивостта на засушавания.

Регенеративното земеделие и възстановяването на почвите се определя като най-ефективният метод за справяне с климатични проблеми и опустиняването от  редица учени като Don Reicosky, Walter Jehne, Amir Kassim, и др.

 

 

ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ:

 

Още публикации от нас

 

Животворната връзка между Въглерода, Почвите, Храната и Здравето

Животворната връзка между Въглерода, Почвите, Храната и Здравето

Предговор: „Могат ли Въглеродните Сертификати да напълнят хладилника?“ Подобни дискусии се вихрят в медиите и преобладаващите мнения на земеделци, журналисти и други заинтересовани страни внушават следните сценарии: „Поредната измама.“ „Поредната безсмислена политика,...

Въглеродно Земеделие и Въглеродни Сертификати

Въглеродно Земеделие и Въглеродни Сертификати

Вече е факт, въглеродното земеделие участва на доброволния пазар за търговия на въглеродни кредити / сертификати. Появиха се десетки фирми, които ухажват земеделците и поредното нещо, което да им продават. В случая фирмите продават „пари“ под формата на въглеродни...

АБНТ участва в годишната Конференция на Европейската Федерация по Консервационно Земеделие в Дъблин, Ирландия (27-29 Юли 2022)

АБНТ участва в годишната Конференция на Европейската Федерация по Консервационно Земеделие в Дъблин, Ирландия (27-29 Юли 2022)

✅ За ЕКАФ Европейската Федерация по Консервационно Земеделие е обединение на асоциациите по консервационно земеделие от 19 европейски страни: Обединено кралство, Швейцария, Испания, Словения, Словакия, Португалия, Молдова, Италия, Ирландия, Турция, Русия, Гърция,...

Да спасим Българските Почви

Да спасим Българските Почви

Социална отговорност е спасението на Българските почви     ЗАЩО ? 1. Почвата изчезва по-бързо от всякога. 33% от почвите в света са ерозирали и опустинели от 1950 г. насам. С тези темпове 90% от почвата би могла да ерозира до 2050 г.  Според доклад на ООН ни...

Обучение: Революцията на Регенеративното Земеделие

Обучение: Революцията на Регенеративното Земеделие

Революцията на регенеративното земеделие"Асоциацията на Българските Но-Тилъри (АБНТ)" бе избрана за партньор от EIT Food сред общо шест кандидатури от България, за да помогне в трансформацията на български земеделци и стопанства към Регенеративно Земеделие....

Какво е Но Тил и Консервационно Земеделие?

Какво е Но Тил и Консервационно Земеделие?

Консервационното земеделие е земеделска система, която насърчава минимално нарушаване и обезпокояване на почвата (т.е. без оран или познато още като: Но Тил), поддържане на постоянно почвено покритие и диверсификация на растителните видове. Целта е да се подобрява...

Свържете се с нас, ако това е и вашата кауза.

Независимо с какво се занимавате, почвата и питателната храна са право и отговорност на всички.