fbpx

Предговор:

„Могат ли Въглеродните Сертификати да напълнят хладилника?“

Подобни дискусии се вихрят в медиите и преобладаващите мнения на земеделци, журналисти и други заинтересовани страни внушават следните сценарии:

  • „Поредната измама.“
  • „Поредната безсмислена политика, която ни се налага.“
  • „Сега ще мислим за почвите, а като огладнеем ще мислим пак за храна и как да я произведем“.

 

Учудващо е как тези хора гледат на въглерода, явно те изобщо не го познават и разбират, странно защото би трябвало да се поинтересуват, след като се занимават със земеделие професионално. Никой нищо не казва за другите ползи от въглерода в почвата, а всички са се вторачили в 5-те лв. на декар (горе долу) допълнителен доход на година, който Въглеродните (Но Тил, Консервационно и Регенеративно Земеделие) земеделци могат да печелят.

Наблюдават се и призиви затова да не се противопоставят и настройват едни срещу други земеделците, които изповядват различни виждания за почвата и управлението на стопанствата им. Но възможно ли е да не се конфронтираш с хора, които било то от невежество или други подбуди сеят неверни внушения и не могат да приемат, че под светлините на прожекторите вече е новото (добре забравеното старо) земеделие, което не толкова чиновника в Брюксел, а обикновения човек иска да вижда – това са Но Тил – Консервационно Земеделие, Регенеративно Земеделие, наричани вече и Въглеродно Земеделие.

Изброяваме различните методологии на земеделие, които до голяма степен се основават на едни и същи основни принципи, в основата на които седи възстановяването на почвата, за което най-общо казано е нужно да се минимизират обработките, за да се задържа въглерода в почвата. Защо това е толкова важно и фундаментално, ще разберете, ако прочетете цялата публикация.

Толерантността към невежеството и неверните внушения не е полезна. Конструктивната конфронтация и аргументация е пътят към развитие. Обръщаме се към вас, иновативните земеделци, които спряха да орат и връщат биоразнообразието на полето – не се подавайте на напрежението, а показвайте на обърканите ваши колеги, че има и друг начин. Най-малкото вие правите това, което другите още повтарят че е невъзможно… не върви да си мълчите.    

 

Нека да припомним, че плодородна почва се формира благодарение на Фотосинтезата на Растенията.

Растенията имат нужда най-общо казано от вода, слънчева енергия и въглероден диоксид за да фотосинтезират (имат нужда и от хранителни вещества разбира се), а двата изходни продукта на този процес са:

  1. Кислород, който се изпуска в атмосферата
  2. Въглеродни Захари (някой ги наричат просто глюкоза или течен въглерод), които се използват за растеж и част от тях се инжектират в почвата през корените.

 

Почвените микроорганизми правят всичко, което растенията искат от тях в замяна на тези въглеродни захари, а това включва:

  • Освобождаване на хранителните вещества (минерали и микроелементи), които така или иначе са в почвата, но не са достъпни за растенията, ако микроорганизмите не ги направят достъпни за тях.
  • Защита от неприятели и вредни микро и макро организми
  • Доставка на вода и хранителни вещества, които не са в обсега на корените (микоризни гъби)
  • И други знайни и все още незнайни функции

 

 

Въглеродът е разменната валута във взаимноизгодните взаимоотношения между растенията и микроорганизмите в почвата.

Въглеродът е храна за микроорганизмите и има дава условие за размножаване и просперитет.

Въглеродът вкаран в почвата през корените от растенията (4-ти принцип от Регенеративното Земеделие – Максимално дълго време живи корени и фотосинтеза на полето) и задържан в почвата в крайна сметка води до (с любезното съдействие на почвените микроорганизми) формирането на така известният плодороден почвен слой – хумус.

 

Защо здравата почва води до здрави растения и здрави деца и общество?

Въглеродът вкаран в почвата през корените от растенията и задържан там води до:

жива и здрава почва богата на полезни микроорганизми, които осигуряват всичко необходимо за здравето на растенията

плодородна почва с богато меню освободени и достъпни за растенията хранителни вещества, води до питателни и богати на витамини и минерали: жито, семена, плодове и зеленчуци.

 

Изследване на почви и земеделска продукция от над 1000 стопанства проведено от BioNutrient Institute & BioNutrient Food Association, показват че земеделската продукция от Но Тил полетата има най-високи хранителни стойности (микроелементи, витамини, минерали и фотохимикали). Резултатите при Но Тил технологията са по-добри дори от Органичната (Био) система на земеделие. Изследователите отдават това на по-високото съдържание на въглерод в почвата (тъй като при Но Тил въглерода се задържа в почвата, а при ежегодна оран се изпуска в атмосферата) и директната му връзка в създаването на добри условия за жива почва богата на микроорганизми, които осигуряват богато меню от хранителни вещества за растенията и им помагат в борбата с неприятели и болести.

Обобщение на тази уводна част:

Манипулативните внушения, къде от невежество, къде от други подбуди се развенчават.

Въглеродните Сертификати не са причината да има Въглеродни Земеделци (Но Тил, Консервационно, Регенеративно Земеделие). 5-те лв. печалба на декар са само допълнителна полза и признание за земеделците, които задържат въглерода в почвата, но никога не са били целта или причината, за да го правят земеделието по този начин.

Пазарът за Въглеродни Сертификати е свободен и доброволен. Не го налага ЕС. Не го налага никой насила. Просто има едни компании, които искат да покажат на клиентите си и на обществото, че са въглеродно неутрални – един вид, освен че произвеждат замърсяване на атмосферата, плащат на някой, който почиства атмосферата от въглерод и го складира, в случая в почвата. Този пазар съществува благодарение на новото поколение потребители, които усещат, че бизнесът може да се прави по-устойчиво и с мисъл за почвата, природата, водата и въздуха. Новото поколение потребители мислят по-различен начин, който не всички могат да разберат, затова е най-лесно да осъдиш безпочвено и да лепнеш внушението, че нещо е измама. По-трудно е да се поинтересуваш, проучиш и да погледнеш голямата картина.

 

Въглеродът в почвата пълни хладилника и то качествено!  

Интервю с Д-р Кристин Джоунс, в което тя обяснява животворната връзка между Въглерода и Плодородната Почва.

Коя е Д-р Кристин Джоунс и защо ще споделим с вас нейно знаково интервю за най-старата медия за устойчиво земеделие в Северна Америка– ACRES (от англ. Акри – мерни единица за земя)?  

За задълбочаващите се световни проблеми с почвената ерозия и деградация, възстановяване на въглерода в почвата и възстановяване на горния плодороден почвен слой, австралийският почвен експерт д-р Кристин Джоунс предлага достъпна, революционна перспектива. Перспектива за подобряване на здравето на земеделската екосистема и продуктивността на фермите. В продължение на няколко десетилетия Джоунс помага на иновативни земеделци и животновъди в цял свят да въведат регенеративни системи на земеделие, които осигуряват забележителни ползи за биоразнообразието, улавянето на въглерод, кръговрата на хранителните вещества, управлението на водата и производителността на стопанството.

След изключително достойна и уважавана кариера в областта на научните изследвания в публичния сектор, през 2001 г. Джоунс получи престижна награда и стипендия от организацията Land and Water Australia (Земя и Вода Австралия) за „Мобилизиране на общността за по-добро управление на земята, водата и растителността“.

Три години по-късно тя стартира Amazing Carbon (Невероятният Въглерод) като средство да сподели една нова перспектива за Въглерода, не общоприетата за вредите от нагнетяването му в атмосферата, а за огромните ползи, които той носи за почвата и земеделските екосистеми. Д-р. Джоунс е организирала и е била главен лектор на множество семинари, лекции в престижни университети, полеви дни и конференции в Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Зимбабве, Европа, Съединените щати и Канада.

През 2015 г. д-р Кристин Джоунс приема лично каузата и стартира форум за възстановяване на деградирали и опустинели земи в Западна Австралия, чрез смесване на култури с многогодишни топлосезонни треви.

В следващите редове ще прочетете интервюто, което ще ви даде отговори на редица въпроси!

ACRES: Д-р Джоунс, вие сте писали публикации относно това че най-значимият индикатор за здравето на околната среда (екосистемата) и дългосрочното проспериране на една нация е това дали налице са процеси на образуване на почва или процеси на деградация на почва. Широкоразпространено вярването, даже по-точно догмата, че формирането на почва е изключително бавен процес, който отнема стотици години. Дори много учени са приели тази идея. От друга страна вие описвате процеса на формиране на горния плодороден почвен слой като спиращо дъха бързо.

Д-р. Кристин Джоунс: Хората бъркат разграждането и изветряването на скалите, което е наистина изключително бавен процес, с изграждането на горен почвен слой, което е напълно различно. Повечето от съставките за изграждането на горен почвен слой идват от атмосферата – въглерод, водород, кислород и азот.

 

 

ACRES: Защо тогава много учени отричат феномена на бързото изграждане на горен почвен слой?

Д-р. Кристин Джоунс: Защото те правят своите проучвания на места, където това не се случва, там където въглерода значително намалява, а почвите се влошават. Ние трябва да измерваме въглерода в стопанства, където образуването на почва се случва и да видим какво правят там стопаните, за да се получава.

 

 

ACRES: Процесът на фиксиране на въглерода в почвата изглежда е същината на вашата работа. Вие описвате цикъл с въглерод в три фази: като газ, течност и твърдо вещество.

Д-р. Кристин Джоунс: Проблемът, пред който сме изправени, е че твърде много от въглерода, който някога е бил в твърда фаза в почвата, се е превърнал в газ. Това може да бъде опасно за човешкия вид. Изменението на климата е само един аспект. Продоволствената сигурност на населението, хранителната плътност и питателност на фермерското производство и капацитетът за задържане на вода в почвата също са много фундаментални причини за поддържане на въглерода в твърда фаза в почвата.

 

 

ACRES: Вашият термин „течен въглерод“ е брилянтен израз. Това наистина ни помогна да осмислим въглеродния цикъл. Какво искате да кажете с това?

Д-р. Кристин Джоунс: Течният въглерод представлява разтворени захари. Захарите се образуват в растителните хлоропласти по време на фотосинтезата. Някои от захарите се използват за растеж, а други се отделят в почвата от корените на растенията, за да поддържат микроорганизмите, участващи в усвояването на хранителни вещества.

 

 

ACRES:  Спомням си, че повдигнах идеята за „течащи“ корени в разговор с вас и вие се засмяхте.

Д-р. Кристин Джоунс: Първоначално хората смятаха, че „течащите“ корени не са ОК и са дефектни. Отделянето на въглерод в почвата изглеждаше толкова глупаво нещо за растенията! Тогава стана ясно, че някои от ексудатите (отделяни от корените вещества в почвата) са фенолни съединения с алелопатични ефекти, важни за защитата на растенията. Разбира се, сега знаем, че корените на растенията отделят огромен набор от химически вещества, всички базирани на въглерода, за да сигнализират на микробите и на други растения. Но може би най-значимото откритие, поне от човешка гледна точка, е, че потокът от течен въглерод към почвата е основният път, по който се образува нов горен почвен слой.

 

 

ACRES: Всичко това се върти около концепцията за мост между растение-микроорганизми?

Д-р. Кристин Джоунс: За да може въглеродът да „тече” към почвата, трябва да има партньорство между корените на растенията и почвените микроби, които ще получат този въглерод. Някъде между 85% до 90% от хранителните вещества, необходими на растенията за здравословен растеж, се придобиват чрез въглероден обмен, тоест, когато ексудатите от корените на растенията осигуряват енергия на микробите, за да получат растенията от тях достъпни минерали и микроелементи, които иначе не са достъпни. Ние по невнимание взривяваме растително-микробния мост в конвенционалното земеделие с високи нива на обработки, синтетични торове, фунгициди, дори и с добре приетите биоциди.

 

 

ACRES: За Наблюдавате ли повишено осъзнаване на значението на биологичните процеси?

Д-р. Кристин Джоунс: Има много повече енергия, генерирана чрез биологични процеси, отколкото чрез изгаряне на изкопаеми горива. Повечето форми на живот получават енергията си пряко или непряко от слънцето чрез процеса на фотосинтеза. Растенията са това, което наричаме автотрофи. Тоест те се хранят, като комбинират светлинна енергия с CO2, за да произведат биохимична енергия. Като хетеротрофи, ние получаваме енергия, като ядем растения или ядем животни, които са яли растения. Всъщност ние също работим със светлинна енергия. Дори микробите в компостната купчина получават енергия чрез разграждане на органични материали, произхождащи от процеса на фотосинтеза.

 

 

ACRES: Вие правите разлика между органична материя, образувана от разлагането на оборски тор, растителни остатъци или други въглеродни материали — и хумус, който се генерира чрез процес на натрупване. Мисля, че много пъти това е погрешно разбрано.

Д-р. Кристин Джоунс: Това е наистина важно разграничение, но често се пренебрегва. За да се получи енергията, която се съдържа в целулоза, лигнин, нишестета, масла, восъци или други съединения, образувани от растенията, микробите трябва да разграждат този материал – същото, както когато усвояваме нишестета или протеини или нещо друго от растителен или животински произход. Ние издишваме повече CO2, отколкото вдишваме, защото докато използваме енергията, която получаваме от усвояването на храната, нашите клетки освобождават CO2. Разлагането в почвата прави абсолютно същото – разграждат се органичните материали и се освобождава CO2. Тези процеси са катаболни. Обратно, образуването на хумус е анаболен процес, тоест процес на изграждане. Вместо въглеродните захари да са крайната точка, те са началната точка. Почвените микроби използват захари, за да създадат сложни, стабилни форми на въглерод, включително хумус. Образуването на хумус чрез живи фотосинтезиращи растения, които захранват с въглеродни захари микроорганизмите в почвата е много по-бърз и директен процес. Затова е важно земеделците да се стремят да поддържат живи фотосинтезиращи растения от различни видове на полето, максимално дълго време през годината.

 

 

ACRES: Как ще дефинирате ХУМУС?

Д-р. Кристин Джоунс: Хумусът е органо-минерален комплекс, състоящ се от около 60% въглерод, между 6% и 8% азот, плюс фосфор и сяра. Хумусните молекули са свързани с желязото и алуминия и много други почвени минерали, образувайки съществена част от почвената матрица. Хумусът не може да бъде „извлечен“ от почвата, той е част от нея.

 

 

ACRES: В работата си често споменавате микоризните гъби. Какво ги прави толкова специални?

Д-р. Кристин Джоунс: Голяма част от първоначалните изследвания на микоризните гъби са свързани с усвояването на фосфор. Фосфорът е силно реактивен елемент. Веднага щом в почвата има свободен фосфор, включително каквото и да добавим като тор, той се фиксира. С други думи, той образува химична връзка с друг елемент като желязо, алуминий или калций, което го прави недостъпен за растенията. Но някои бактерии произвеждат ензим, наречен фосфатаза, който може да разруши тази връзка и да освободи фосфора. Веднъж освободен, фосфорът все още трябва да се транспортира обратно до растението, където се намесват микоризните гъби. Тъй като нашите аналитични техники станаха по-сложни, осъзнахме, че микоризните гъби също транспортират голямо разнообразие от други хранителни вещества, включително азот, сяра, калий, калций, магнезий, желязо и основни микроелементи като цинк, бор, манган и мед. В сухи времена те доставят вода. Микоризните гъби могат да се простират на доста голямо разстояние от корените на растенията. Те образуват мрежи между растенията и колониите от почвени бактерии. Растенията могат да комуникират помежду си чрез съобщения, изпратени през тези мрежи. Микоризните гъби са едновременно магистралата и интернет на почвата.

 

 

ACRES: Как може нещо толкова важно да бъде пренебрегнато?

Д-р. Кристин Джоунс: Голяма част от селскостопанските изследвания, предприети в саксии в стъклени къщи, са фундаментално погрешни. Почвата се хомогенизира, за да се направят условията равни за тестване, т.е. да се направи почвата във всички саксии сходна в началото. Процесът на смесване разгражда хифите на микоризните гъби (същото се случва и при оран и култивиране, за да се направи почвата хомогенна и лесна за сеитба). При някои опити почвата също се стерилизира, за да се елиминира всякаква микробна активност, която може да попречи на оценяваното лечение. И често почвата е била съхранявана дълго време преди експериментите, което означава, че повечето от почвените организми са умрели. В такава среда растенията вероятно ще реагират на прилагания тор, тъй като нямат други средства за получаване на хранителни вещества. По подобен начин при полеви опити, ако почвата е била култивирана или изорана и оставена под угар, микоризните гъби няма да бъдат там в достатъчни количества за ефективен въглероден поток и усвояване на хранителни вещества. В здрави, биологично активни почви не виждаме отговор на синтетичните азотни или фосфорни торове. Ако не друго, използването им е контрапродуктивно.

 

 

ACRES: Научих от вас, че растенията, колонизирани от микоризни гъби, могат да растат много по-силно, въпреки че дават на гъбите до половината от захарите, които произвеждат при фотосинтезата, през корените си.

Д-р. Кристин Джоунс: Точно така.

 

 

ACRES: Така че имаме тази система, характеризираща се с изобилие и щедрост, и това е наистина различно от начина, по който сме свикнали да мислим за отглеждането на култури.

Д-р. Кристин Джоунс: Въпросът, който често се пропуска, е че растение с колонизирани корени от микоризни гъби фотосинтезира много по-бързо от немикоризно растение от същия вид, което расте точно до него. Растението е в състояние да отдаде половината от енергията си и въпреки това да расте по-силно поради симбиотичната връзка с гъбата. На растението не струва нищо, за да фотосинтезира по-бързо. Просто използва слънчевата светлина по-ефективно. Не забравяйте, че растенията са автотрофни

 

 

ACRES: А слънчевата светлина е свободна и безплатна.  

Д-р. Кристин Джоунс: CO2 също е безплатен. Ако растението фотосинтезира по-бързо, то ще има по-високо съдържание на захар и по-високо ниво на БРИКС. След като БРИКС достигне над 12, растението е до голяма степен устойчиво на насекоми и патогени. Растенията с висок БРИКС са изградили връзки с почвените микроби, способни да доставят микроелементи и други хранителни вещества, от които растението се нуждае за самозащита, за своята имунна система. Когато растенията са в състояние да произвеждат високи нива на съединения за растителна защита, насекомите отиват другаде.

 

 

ACRES: Склонни сме да мислим, че минералите в почвата са оскъдни, защото повечето от тях не са във форма, достъпна за растенията.

Д-р. Кристин Джоунс: Почвеният тест ще ви каже само какво е достъпно за растенията чрез пасивно усвояване. Останалите 97% от минералите – предоставени от микроорганизми – няма да се покажат при стандартен тест. Като се грижим за микробите в почвата, можем да увеличим наличието на огромно разнообразие от минерали и микроелементи – повечето от които дори не се съдържат в торовете.

 

 

ACRES: Винаги чуваме историята за полета, които са били непрекъснато култивирани или окосявани в продължение на 30 години, където почвата е толкова изтощена, че трябва да добавим много хранителни вещества или не можем да отгледаме нищо.

Д-р. Кристин Джоунс: Проблемът е че прекъсваме въглеродният поток с начина, по който правим земеделие. Обработките на почвата и използването на химически торове и пестициди разрушават микоризните мрежи. Ако растенията могат лесно да получат азот или фосфор, те ще спрат да изпомпват въглерод в почвата, за да поддържат своите микробни партньори. Отне известно време на хората да разберат, че ексудатите от корените на растенията са важни не само за обмяната на хранителни вещества, но и от съществено значение за поддържането на горния почвен слой. Ако въглеродът не тече към почвата по пътя на течния въглерод, почвата се влошава. Въглеродът е необходим за структурата на почвата и капацитета за задържане на вода, както и за хранене на микробите, участващи в усвояването на хранителни вещества. Когато почвата губи въглерод, тя става твърда и уплътнена. Разликите в инфилтрацията и задържането на влага между почвите с високо и ниско съдържание на въглерод са драматични. Планетарните запаси от прясна вода намаляват тревожно. По-ефективното използване на водата ще бъде абсолютно критично за оцеляването на нашия вид. По-доброто използване на водата изисква подобрена структура на почвата — което от своя страна изисква активно агрегиране на почвите. Ако агрегатите се разграждат по-бързо, отколкото се образуват, водозадържащият капацитет на почвата може само да се влоши.

 

 

ACRES: Как можем да разберем дали дадена почва има добра агрегация?

Д-р. Кристин Джоунс: Изкопайте дупка и вземете шепа почва. Стиснете го леко и го освободете. Ако почвата е добре агрегирана, ще изглежда като шепа грах. Ако почвата остане на твърди парчета, които не се разпадат лесно на малки бучки, тогава тя не е добре агрегирана.

 

 

ACRES: Какви процеси протичат вътре в почвения агрегат?

Д-р. Кристин Джоунс: Инертният материал е основната единица на почвената функция. Голяма част от биологичната активност се извършва в рамките на агрегатите. В по-голямата си част това се захранва от течен въглерод. Повечето агрегати са свързани с корените на растенията, често с много фини захранващи корени, или с микоризни мрежи, които не могат да бъдат открити с просто око. Течният въглерод се влива в агрегатите чрез тези корени или гъбични връзки, позволявайки производството на лепила и смоли, които държат частиците на почвата заедно. Ако внимателно повдигнете растение от здрава почва, ще откриете агрегати, полепнали по корените. Съдържанието на влага е по-високо вътре в почвения агрегат, отколкото отвън, а частичното налягане на кислорода е по-ниско отвътре, отколкото отвън. Тези важни свойства позволяват на азотфиксиращите бактерии да функционират. Когато агрегатите не се образуват – поради обработване на почвата или използване на химикали или наличие на гола почва в продължение на шест месеца или повече без зелени растения – културите не могат да получат достатъчно азот. След това тенденцията е към добавяне на азот в тора, което влошава ситуацията. Прилагането на големи количества неорганичен азот прекъсва въглеродния поток към почвата, като допълнително намалява агрегацията.

 

 

ACRES: Звучи като порочен кръг.

Д-р. Кристин Джоунс: Да, колкото повече се прилага азот, толкова повече се влошава структурата на почвата и по ирония на съдбата, толкова по-малко азот е достъпен за растенията. Рядко ще видите растение с дефицит на азот в здрава естествена екосистема. Когато се прибирах вчера, забелязах жълти пасища с дефицит на азот в много от млечните ферми, покрай които минах. Но в зоната между оградата и пътя, където не е бил използван тор, тревите бяха прекрасно тъмнозелени.

 

 

ACRES: Запознати сме с бактериите Ризобиум и тяхната връзка с бобовите растения. Какво трябва да знаем за свободно живеещите азотфиксиращи бактерии?

Д-р. Кристин Джоунс: От земеделска гледна точка най-важните от свободно живеещите азотфиксиращи бактерии са асоциативните диазотрофи — наречени така, защото атмосферният азот, който те фиксират, се среща като диазот (N2) и асоциативни, защото като микоризните гъби, те изискват наличието на живо растение за да се снабдят с нужния им въглерод. Тези бактерии живеят в непосредствена близост до корените на растенията или са свързани с корените на растенията чрез микоризния път.

 

 

ACRES: Не са ли познанията ни за тези организми доста скорошни?

Д-р. Кристин Джоунс: Причината да знаем толкова малко за асоциативните диазотрофи е тази – повечето не могат да бъдат култивирани в лаборатория. Това се отнася и за повечето видове микоризни гъби. Тъй като биомолекулярните методи за откриване на микроби в почвата стават все по-сложни, ние осъзнаваме, че има много повече живот — и много повече видове — отколкото си мислехме. Стана очевидно, че има хиляди различни видове бактерии и археи, които могат да фиксират азот. Процесът на Haber-Bosch, чрез който произвеждаме азотни торове, е каталитична реакция, изискваща огромни количества енергия. И все пак микроскопичните бактерии в ризосферата или в агрегатите, свързани с растенията, могат да фиксират азота, просто използвайки светлинна енергия от слънцето, трансформирана в биохимична енергия по време на фотосинтезата и насочена към почвата от корените на растенията.

 

 

ACRES: Малко съм объркан, защото разбрах, че има разлика между минерален азот и органичен азот.

Д-р. Кристин Джоунс: Това е правилното. Азотфиксиращите бактерии произвеждат амоняк, форма на неорганичен азот, вътре в почвените агрегати и ризообвивки. Ризообвивките са защитни цилиндри, които се образуват около корените на растенията. Те са основно куп почвени частици, държани заедно от ексудати от корени на растения. Можете лесно да ги съблечете с пръсти. В тези биологично активни среди амонякът бързо се превръща в аминокиселина или се включва в хуминов полимер.

Тези органични форми на азот не могат да се изпарят или да изтекат. Аминокиселините могат да бъдат прехвърлени в корените на растенията от микоризни гъби и да се съединят заедно с растението, за да образуват пълен протеин. От друга страна, неорганичният азот, прилаган като тор, често завършва в растенията като нитрат или нитрит, което може да доведе до непълен протеин. Това се превръща в проблем при говедата, ако се появят високи нива на уреен азот в кръвта (BUN) или уреен азот в млякото (MUN). Нитратите причиняват редица метаболитни нарушения, включително безплодие, мастит, ламинит и чернодробна дисфункция. Съществува и силна връзка между нитратите и рака. На някои места в Съединените щати не е безопасно да се пие вода поради прекомерни нива на нитрати. Млякото също може да има нива на нитрати над безопасните за пиене по стандарт, но хората с удоволствие го консумират, без да осъзнават, че е нездравословно.

 

 

ACRES: Това са много важни контестации. Колко зависим е светът от прилагането на синтетичен азот?

Д-р. Кристин Джоунс: Земеделските производители по целия свят колективно харчат около 100 милиарда долара годишно за азотни торове. Силно съм вдъхновена от революцията на многовидовите покривни култури в Съединените щати. Водещи фермери като Гейб Браун, Дейв Бранд и Гейл Фулър показват, че е възможно да се поддържат или дори да се подобрят добивите, докато намаляваме и спираме със синтетичните торове. Тези фермери са на светлинни години пред науката. Те изграждат почвата, подобряват проникването на вода, увеличават капацитета за задържане на вода и получават фантастични добиви. Те имат по-малко насекоми вредители и по-малко болести. Циклите на въглерода и водата хармонично се въртят в техните ферми.

 

 

ACRES: Искам да получа вашата рецепта за превръщане на теракотени плочки в шоколадова торта — тоест превръщане на твърдата, уплътнена почва в рохкава, ароматна почва, гъмжаща от живот.

Д-р. Кристин Джоунс: Няма „рецепта“ като такава за поддържане на почвените агрегати (отправната точка за шоколадовата торта). Това наистина е просто набор от ръководни принципи. Почвата става като теракотена плочка, когато агрегатите се разпаднат. Твърдата, уплътнена почва отделя вода. Количеството на ефективните валежи е драстично намалено. Също така е много по-трудно за корените на растенията да растат в слабо агрегирана почва. Първото правило за обръщане на това е да поддържате почвата покрита, за предпочитане с живи растения, през цялата година. В среди, където почвата замръзва, все още е важно да се поддържа почвено покритие с мулч или покривна култура, убита от замръзване, или още по-добре, мразоустойчива покривка, която ще започне да расте отново веднага щом настъпи пролетта. Микробите ще преминат в пасивна фаза през зимата и ще се активират отново по същото време като растенията. В региони с горещо и сухо лято изпарението е враг номер едно. Голата почва ще бъде значително по-гореща и ще загуби повече влага от покритата почва. Инертните материали ще се разпаднат, освен ако почвата не е жива. Агрегацията е абсолютно жизненоважна за инфилтрацията и задържането на влага.

 

 

ACRES: Добре, това е едно на ръка.

Д-р. Кристин Джоунс: Правило 2 се отнася до максимизиране разнообразието както в покривните култури, така и в основните култури. Стремете се към добра комбинация от широколистни растения и тревни растения и включете възможно най-много различни функционални групи. Разнообразието над земята ще корелира с разнообразието под земята.

Трето, избягвайте или минимизирайте използването на синтетични торове, фунгициди, инсектициди и хербициди. Ясно е че нещо, предназначено да убива, ще направи точно това. В почвата има безброй живи същества, за които дори нямаме имена, да не говорим за разбиране на тяхната роля за здравето на почвата. Глупост е да се твърди, че биоцидите не увреждат почвата! В Австралия много фермери засаждат семена, третирани с фунгицид „за всеки случай“. Те всъщност пречат на растението да образува полезните асоциации, от които се нуждае, за да се защити. След няколко седмици растеж на културите, те ще приложат „превантивен“ фунгицид, който също намира пътя си към почвата, инхибирайки почвените гъби, които са от съществено значение за храненето на културите и изграждането на почвата. Иронията е че след това растенията не са в състояние да получат микроелементите, от които се нуждаят, за да се борят с гъбичните заболявания. Виждаме много примери за култури, отглеждани биологично без фунгициди, които са без ръжда, рамо до рамо със заразени с ръжда растения в съседни полета, където се използват фунгициди. Аналогична е ситуацията и с човешкото здраве. Не толкова отдавна процентът на рака беше около едно на 100. Сега сме доста близо до един на двама души, диагностицирани с рак. При сегашния темп на нарастване няма да мине много време, преди почти всеки човек да се зарази с рак през живота си. Ракът също е убиец номер едно при кучетата. Това не ни ли казва нещо за токсините в хранителната верига? Ние не само убиваме всичко в почвата, ние също убиваме себе си – и нашите домашни любимци. Това ли искаме за нашето бъдеще?

 

 

ACRES: Вие също сте имали среща с рака и сте оцелели?

Д-р. Кристин Джоунс: Да, така е. Това всъщност е причината да правя, това което правя. Но не говоря много за тази част от живота ми, защото ако започнете разговора си с „всички ще умрем от рак, освен ако не се променим“, хората не искат да слушат. Това е твърде заплашително. Повечето от нас са загубили близки поради рак.

 

 

ACRES: Казвате, че проблемът не е само в токсините в нашата храна, но и в използването на биоциди – био отрови, които убиват живите организми – които намаляват съдържанието на хранителни вещества в храната. И вие приписвате това намаляване на хранителните вещества на съботирането в отношенията по моста растение-микроб.

Д-р. Кристин Джоунс: Точно така. Ако мостът растение-микроб е взривен, не е възможно да получим микроелементите, от които телата ни се нуждаят, за да се предпазим от рак — и редица други метаболитни нарушения (торенето дава само няколко от стотиците нужни на растенията, в последствие и на животните и хората, микроелементи). Ракът не е заразно заболяване. Това е просто неспособността на нашите тела да предотвратят възпроизвеждането на анормални клетки. Към днешна дата отговорът на кризата с рака се върти около изграждането на повече онкологични отделения, наемането на повече онколози и предприемането на повече изследвания. Големият пробив в превенцията на рака ще бъде в промяната на начина, по който произвеждаме нашата храна.

 

 

ACRES: Имаме много доказателства от мета-проучвания, че съдържанието на хранителни вещества в продуктите, отгледани по органичен начин, обикновено е по-високо от тези, отглеждани по химически начин. Разполагаме също така с документи за рязък спад на съдържанието на хранителни вещества в редица храни през последния век.

Д-р. Кристин Джоунс: Да, получаваме двоен удар. Ние поглъщаме химически остатъци, но не и микроелементите и фитонутриентите, от които се нуждаем за ефективен имунен отговор. Растенията се нуждаят от микроелементи, като мед и цинк, за да произвеждат тези фитонутриенти. Но микроелементите няма да бъдат налични при липса на функциониращ микробен мост.

 

 

ACRES: Говорихте за натиска върху фермерите да имат подредени ферми и еднаквост в своите полета. Изглежда, че един от проблемите, които идентифицирате, е погрешното разбиране на това какво означава да правиш земеделие добре и да си добър фермер. Кои са някои от качествата, които фермерите смятат, че трябва да притежават, но в крайна сметка им пречат на изграждането на здрава почва?

Д-р. Кристин Джоунс: Трябва да призная, че в началото на 90-те години, когато за първи път започнах да посещавам ферми, които използваха холистична планирана паша, бях малко шокирана да видя броя на изникващите плевели. Тези плевели щяха да бъдат пръскани при предишния режим на управление, но животновъдите казваха: „Не се притеснявайте. Трябва да преминем през този бурен етап. Ако пръскаме плевелите, ние създаваме гола земя и семената на плевелите, които са там, отново поникват, което означава, че плевелите просто се връщат.“ Има една поговорка, „колкото повече пръскате плевели, толкова повече плевели ще има за пръскане.“

О, толкова е вярно! Постоянното връщане към голата земя създава повече проблеми, отколкото решава. Тези животновъди знаеха, че някои плевели имат дълбоки корени, които извличат хранителни вещества. Оставянето им там означаваше, че по-качествените растения в крайна сметка ще могат да растат в подобрената почва и да заменят плевелите. Точно това се случи. През последните 60 години се опитахме — и не успяхме — да контролираме плевелите с химикали. Едно от вълнуващите неща за революцията на многовидовите покривни култури, която е в ход в Съединените щати, е, че колкото по-голямо е разнообразието от видове растения, които използвате, толкова повече ниши запълвате и толкова по-малко възможности има за плевелите. Ентусиастите на покривните култури експериментират с 60 или 70 различни вида в своите смеси. Виждам тенденцията към поликултурата като най-значимия пробив в историята на съвременното земеделие. Дори и така, първият път, когато видите покривка от няколко вида или основна култура, отгледана с придружаващи растения, може да си помислите: „Уау, това изглежда неподредено“, защото не сме свикнали с него. Отнема известно време, за да разберете, че да имате всички тези различни растения заедно е наистина полезно. Някак си трябва да променим представата за това как изглежда едно здравословно поле, така че когато хората видят гола земя или монокултура, да признаят, че това липсва – и че това не е хубаво нещо.

 

 

ACRES: Вие инициирахте система за Акредитация Австралийски Почвен Въглерод  почвата (ASCAS). Много сме впечатлени, че един човек започна нещо подобно.

Д-р. Кристин Джоунс: Стартирах ASCAS през 2007 г. от разочарование, че федералното правителство не прави нищо, за да възнагради иновациите в управлението на земята. Исках да демонстрирам, че водещите фермери могат да създават въглерод в своите почви и да бъдат финансово възнаградени за това. Но опитите ми бяха блокирани на всяко ниво, включително и подложен на публичен присмех. Подозирам, че голяма част от съпротивата произтичаше от факта, че Австралия внасяше селскостопански химикали на стойност над 40 милиарда долара и политиците гледаха на това като на голям бизнес. Те разбраха, че за да изградят въглерод в почвата, фермерите трябва да намалят употребата на химикали. Имаше и други проблеми. Австралия ратифицира Протокола от Киото девет месеца след стартирането на ASCAS. Съгласно Протоколите от Киото издаването на въглеродни кредити изисква спазване на правилото за 100 години, което на практика означава, че всяко плащане за почвен въглерод трябва да бъде регистрирано върху правото на собственост върху земята и парите да бъдат възстановени, ако по някаква причина въглеродните нива паднат следващите 100 години. След това има правилото за допълнителност, което гласи, че на фермерите не може да се плаща за промени в управлението на земята, които така или иначе биха направили, или които водят до по-високи печалби.

Въпреки пречките по пътя, почувствах, че е важно пионерите във възстановяването на почвата да бъдат признати. В края на миналата година решихме да изхвърлим оригиналния модел ASCAS и да започнем отначало. На 19 март 2015 г., почти осем години след като стартирахме ASCAS през 2007 г., нашият патрон Ронда Уилсън за първи път връчи 11 награди за лидерство във възстановяването на почвата на форум за земеделие в Донгара, Западна Австралия.

 

 

ACRES: Какви промени направиха избраните Лидери за Възстановяване на Почвата, за да подобрят функционирането на почвата?

Д-р. Кристин Джоунс: Земеделският регион на Западна Австралия преживява изключително горещо и сухо лято. Зимите са хладни и влажни, макар и не толкова влажни, колкото биха искали много фермери. Иновативни животновъди засаждат многогодишни лятно-активни треви в края на зимата, когато има достатъчно влага за покълване, въпреки мнението на „експертите“, че през лятото е твърде горещо и сухо, за да може да расте нещо. Многогодишните треви имат невероятно дълбоки коренови системи и образуват микоризни асоциации, които им помагат да оцелеят. Скоро тревите създават свой собствен микроклимат. Абсолютно удоволствие е да видиш тези петна зеленина в иначе изсъхнал пейзаж.

 

 

ACRES: На Народния климатичен марш в Ню Йорк голям контингент от активисти носеха плакати, обвиняващи говедата като основна причина за глобалното затопляне. Какво мислите за насочването на вниманието относно емисиите на парникови газове към преживните животни?

Д-р. Кристин Джоунс: Преди 200 години на планетата е имало повече преживни животни, отколкото сега, но ние преминахме от свободно отглеждани стада към животни в затворени помещения. Това променя всичко. Първо, ние отглеждаме фураж за тези животни, като използваме интензивни методи на изкопаеми горива и второ, храненето в затворени помещения създава прекъсване на връзката между преживните животни и метанотрофите. Метанотрофните бактерии използват метан като единствен източник на енергия. Те живеят в голямо разнообразие от местообитания, включително повърхностни почви. Ако една крава е с наведена глава, докато яде трева, метанът, който издишва, се метаболизира бързо от метанотрофи. Има аналогична ситуация с термитите. Термитите произвеждат метан по време на ентерична ферментация, както се случва в търбуха на крава. Но поради наличието на метанотрофни бактерии, нивата на метан около термитника всъщност са по-ниски, отколкото в общата атмосфера. В природата всичко е в баланс. След катастрофалния петролен разлив на Deepwater Horizon в Мексиканския залив, океанът кипеше не само от нефт, но и от метан. За учудване на учените, наблюдаващи разлива, популации от метанотрофни бактерии избухнаха и погълнаха приблизително 220 000 метрични тона газ метан, връщайки нивата си обратно към нормалното.

 

 

ACRES: Когато говорим за последиците от зачестяващите екстремни метеорологични събития, свързани с изменението на климата, като опустошителни наводнения и суши, твърде често пренебрегваме да обмислим как по-доброто управление на земята може да намали тяхното въздействие.

Д-р. Кристин Джоунс: Тъй като метеорологичните явления стават все по-екстремни, нашите земеделски системи трябва да стават по-устойчиви. Отново, това е мястото, където задържането на въглерод в почвата за поддържане на агрегатната стабилност и подобряване на инфилтрацията е жизнено важно. Ако разгледаме наводненията в Мисисипи, например, ще видим, че средните максимални и средни минимални водни нива от началото на 1800 г. до днес показват нарастващо смущение след ерата на праховите бури от 30-те години на 20-ти век. Тоест високите нива стават по-високи — наводненията са по-сериозни — а ниските стават по-ниски — реката не „тече“ толкова, колкото преди. Тази ситуация на бум-срив се дължи на неподходящо управление на земята. Ако почвата е в добро състояние, водата инфилтрира бързо и се задържа в почвения профил. Част от тази вода се използва за производство на растения, а част ще се движи надолу през почвата, за да попълни подпочвените води, които захранват извори и малки потоци, позволявайки целогодишен, умерен основен поток към речните системи. Ако почвеното покритие е слабо и капацитетът на почвата за задържане на вода е нисък, бързото оттичане не само води до наводнения в по-ниски места на ландшафта, но също така отнема много горния почвен слой със себе си. В днешно време не само почвата, но и купчина химикали се озовават в реките, моретата и океаните.

 

 

ACRES: Образувайки Мъртви Зони?

* Мъртвите зони са бедни на кислород (хипоксични) зони в световните океани и езера. Тъй като повечето организми се нуждаят от кислород, за да живеят, малко организми могат да оцелеят в хипоксични условия. Ето защо тези зони се наричат мъртви зони. 

Мъртвите зони възникват поради процес, наречен еутрофикация, който се случва, когато водното тяло получава твърде много хранителни вещества, като фосфор и азот. При нормални нива тези хранителни вещества подхранват растежа на цианобактериите или синьо-зелени водорасли. С твърде много хранителни вещества обаче цианобактериите растат извън контрол, което може да бъде вредно. Човешката дейност е основната причина за отмиването на тези излишни хранителни вещества в океана.

Д-р. Кристин Джоунс: Да. Последствията са огромни. И когато наводнението приключи, нивото на реката спада, защото подпочвените води не са били презаредени.

 

 

ACRES: Добавянето на компост към почвата достатъчно ли е, за да промени нещата?

Д-р. Кристин Джоунс: Компостът със сигурност е фантастичен продукт, но компостът сам по себе си не е достатъчен. В крайна сметка ще се разложи, освобождавайки CO2. Въпреки това, прилагането на компост върху нормално опасани пасища (а не 100% опасани, както често се наблюдава) или поликултурни стопанства може да увеличи растежа на растенията и скоростта на фотосинтезата, което води до постъпване на повече течен въглерод към почвите. Разнообразни микробни популации, особено гъби, поддържани от компоста, могат да помогнат за хумификация, подобряване на структурата на почвата, капацитета за задържане на вода и наличността на хранителни вещества. В големи земеделски стопанства, каквито имаме в много части на Австралия, не е икономически изгодно да се разпръсква компост. Въпреки това екстрактът от компост (компостен чай), който е просто течния подпис на компоста и играе ролята на биостимулант, може да се окаже много полезен. Използването на естествени растителни екстракти или екстракти от морски водорасли като биостимуланти е сравнително нова, но бързо разширяваща се област на научноизследователска и развойна дейност и възприемане от фермерите в световен мащаб. Предимството на биостимулаторите е че те действат при много ниски количества на приложение —милилитри на хектар — за разлика от продукт като компост, който трябва да се прилага в тонове на хектар. Тези продукти стимулират почвената биота и подобряват функцията на корените на растенията. Размножаването на корените е съвсем очевидно, когато копаете в почвата. Може да има и бързи подобрения в структурата на почвата.

 

 

ACRES: Вашата парадигма е невероятна. Чудя се дали в определен момент от живота ви начинът, по който виждате света, е претърпял радикална промяна?

Д-р. Кристин Джоунс: Винаги съм била в унисон с природните ритми. Израснах в малка дървена къщичка, на място което австралийците наричат „Храсталакът“. Тук, в САЩ, може да го наречете дивата пустош. От едната страна на къщичката ни имаше голямо езеро. Устие свързваше езерото с океана, така че имаше вода от три страни. Четвъртата страна беше гора, пълна с всякакви интригуващи растения и животни. Бях до голяма степен дете на природата. Баща ми каза, че съм имала своя собствена детска зеленчукова градинка, когато съм била само на две. Като малка също така можех да хвана повече риба от него. Наблюдавах и знаех къде ще бъдат рибите и какво искат да ядат и по кое време на деня ще се хранят. Не знаех, че хората прекомерно консумират ресурси и замърсяват околната среда, докато не се преместихме в града, когато бях на около осем години. Всяка нощ плаках, докато заспивах, защото за мен това беше изгубеният рай.

 

 

ACRES: Защо изучавахте почвите? Защото обичахте да отглеждате неща ли?

Д-р. Кристин Джоунс: В училище много се запалих по икономика и планирах

да завърши икономика. Неочаквано ми предложиха стипендия да уча текстил. Първата ми работа на пълен работен ден след дипломирането включваше изследване на параметрите на вълната, които влияят върху ефективността на обработката. Освен ако вълнените влакна нямат равномерен диаметър по цялата си дължина — и висока якост на опън — те се късат лесно и трудно се предат в прежда. Качеството на вълната се влияе от качеството на пасищата, което от своя страна се влияе от качеството на почвата. По заобиколен начин започнах да се интересувам от връзките между здравето на почвата, растежа на растенията и отглеждането на животни. Завърших докторска степен по Биохимията на Почвата, за да разбера по-добре как растенията комуникират с почвените микробни общности. Наистина не е имало момент на падане на ябълка върху главата ми. Моят път е непрекъснат процес на откриване и намиране на чудотворното в общото.

Още публикации от нас

 

Въглеродно Земеделие и Въглеродни Сертификати

Въглеродно Земеделие и Въглеродни Сертификати

Вече е факт, въглеродното земеделие участва на доброволния пазар за търговия на въглеродни кредити / сертификати. Появиха се десетки фирми, които ухажват земеделците и поредното нещо, което да им продават. В случая фирмите продават „пари“ под формата на въглеродни...

АБНТ участва в годишната Конференция на Европейската Федерация по Консервационно Земеделие в Дъблин, Ирландия (27-29 Юли 2022)

АБНТ участва в годишната Конференция на Европейската Федерация по Консервационно Земеделие в Дъблин, Ирландия (27-29 Юли 2022)

✅ За ЕКАФ Европейската Федерация по Консервационно Земеделие е обединение на асоциациите по консервационно земеделие от 19 европейски страни: Обединено кралство, Швейцария, Испания, Словения, Словакия, Португалия, Молдова, Италия, Ирландия, Турция, Русия, Гърция,...

Да спасим Българските Почви

Да спасим Българските Почви

Социална отговорност е спасението на Българските почви     ЗАЩО ? 1. Почвата изчезва по-бързо от всякога. 33% от почвите в света са ерозирали и опустинели от 1950 г. насам. С тези темпове 90% от почвата би могла да ерозира до 2050 г.  Според доклад на ООН ни...

Обучение: Революцията на Регенеративното Земеделие

Обучение: Революцията на Регенеративното Земеделие

Революцията на регенеративното земеделие"Асоциацията на Българските Но-Тилъри (АБНТ)" бе избрана за партньор от EIT Food сред общо шест кандидатури от България, за да помогне в трансформацията на български земеделци и стопанства към Регенеративно Земеделие....

Какво е Регенеративно Земеделие?

Какво е Регенеративно Земеделие?

Все по-често се среща терминът Регенеративно Земеделие използван в контекста на еволюцията на земеделските практики по света и по-специално, когато става въпрос за принос в борбата срещу изменението на климата. Този термин изглежда единодушно се приема както от...

Какво е Но Тил и Консервационно Земеделие?

Какво е Но Тил и Консервационно Земеделие?

Консервационното земеделие е земеделска система, която насърчава минимално нарушаване и обезпокояване на почвата (т.е. без оран или познато още като: Но Тил), поддържане на постоянно почвено покритие и диверсификация на растителните видове. Целта е да се подобрява...

Youtube канал на АБНТ

Youtube Плейлист: АБНТ в медиите

Prev 1 of 5 Next
Prev 1 of 5 Next

Свържете се с нас, ако това е и вашата кауза.

Независимо с какво се занимавате, почвата и питателната храна са право и отговорност на всички.