fbpx

Социална отговорност е спасението на Българските почви

 

 

ЗАЩО ?

1. Почвата изчезва по-бързо от всякога. 33% от почвите в света са ерозирали и опустинели от 1950 г. насам.

С тези темпове 90% от почвата би могла да ерозира до 2050 г.  Според доклад на ООН ни остават 60-80 жътви.

Всяка година светът губи 50 -70 милиона декара (приблизително 50% от територията на България) земеделска земя поради ерозия на почвата. /1/

Българските почви не са изключение, конвенционалното индустриално земеделие в България също води до деградация и ерозия на горния плодороден слой на почвите. През 2018 г. Европейският съюз публикува доклад, който оцени Южна Европа с висок риск от опустиняване, като се акцентира и на северно-централен и североизточен региони в България . /2/

Ниските нива на органична материя (под 2%) водят до влошени способности за инфилтрация и за задържане на вода в почвата, което води до висока чувствителност към периоди на суша и сериозна загуба на добив дори и при по-плодородни почви с повече от 2% органична материя  – Пример: 68% по-нисък среден добив най-плодородния край на България, Добрич през сезон 2019-2020. /3/

75% от почвите вече са деградирали в различна степен поради човешката дейност – и изменението на климата ускорява този процес [източник FAO – 2020]. Деградацията на почвата има отрицателно въздействие върху продоволствената сигурност и земеделието. Способността ни да изхраним 9,8 милиарда души през 2050 г. в контекста на изменението на климата ще зависи, наред с други неща, от способността ни да поддържаме почвите живи.


„Няма смисъл да засаждаме семена, след като сме вече огладнели.“  (Японска поговорка)

 

 

2. Продоволствена криза / сигурност и хранителни дефицити 

2.1/ 95% от храната ни идва от почвата. Дори при частична ерозия на почвата, тя губи способността си да осигурява хранителни вещества за растенията, както и намалява площта, в която могат да виреят корени, което води до 50% по-ниски добиви.

2.2/ Ерозията на почвата допринася за бедността и може да доведе до миграция. Над 68 милиона души са били разселени от домовете си по целия свят, много поради проблеми, свързани с ерозирала почва и с климата. Ерозията на почвата само изостря ефектите от изменението на климата: с по-малко почва, екосистемите имат по-малка устойчивост за адаптиране към новите модели на повторения на температура и валежи. Тъй като изтощената почва изостря ефектите от метеорологичните явления, поминъкът на хората е все по-засегнат – и все повече хора може да бъдат принудени да се преместят другаде. /4/

2.3/ 2 млрд. души не са имали регулярен достъп до необходимото дневно количество храна през 2019 г. /5/

2.4/ Здравата почва попива, задържа водата и поддържа подземните нива на водните резерви. Ерозията на почвата води до ниска инфилтрация и неспособност за задържане на вода, което води до висока чувствителност към периоди на суша и сериозна загуба на добив на пшеница – 68% в област Добрич през сезон 2019-2020 /3/.  Такива големи разлики в добивите в най-плодородния район в България показват колко крехка и зависима е производствената система в конвенционалното земеделие и какви големи рискове носи това за продоволствената сигурност и в България.

2.5/ Деградиралата почва и конвенционалното земеделие оказват влияние върху здравето на хората и животните. През последните осемдесет години нивото на всяко хранително вещество в почти всеки вид храна е паднало между 10% и 100%. Днес човек би трябвало да консумира два пъти повече месо, три пъти повече плодове и четири до пет пъти повече зеленчуци, за да получите същото количество минерали, витамини и протеини, налични в същите тези храни през 1940 г. /6/.   45% от детската смъртност е причинена от липса на нужното количество витамини и минерали /7/. Два милиарда души не получават достатъчно микроелементи в диетата си, което може да доведе до тежки здравословни състояния /8/. Министерството на здравеопазването в САЩ, където населението има финансова възможност и богата трапеза с голям избор, идентифицира 341 все по-често срещани болести, причинени от липса на витамини и минерали /10/.

60% от световното население изпитва недостиг на хранителни вещества като желязо, поради липса на хранителни вещества в храната и почвата (TIME Magazine, 2012)

Хранителни стойност като протеини, минерали, цинк, желязо, калций̆ и витамини намаляват с до 38% от 1950 г. насам /10/. Главни причини за загубата на хранителни стойности са използването на специфични сортове, които издържат на употребата на увеличени количества пестициди, както и на увеличени количества синтетични торове за по-големи количествени добиви (използват се 4 пъти повече количество синтетични торове сега в сравнение с 1961 г. /11/.

До тук се стига поради нарушаване на връзките между растенията и микробиологията в почвата, чрез които растенията доставят течни въглеродни захари и други сокове за микробиологията в почвата, която от своя страна разгражда и освобождава хранителните елементи, от които растението има нужда в количествата, от които се нуждае и в точното време – по този начин изглежда богатото меню, което разнообразие от растения и микробиология си предоставят едни на други.  Намалените нива на органична материя в почвата,  липсата на разнообразие от растения в стопанствата и моно културите, изкуственото хранене на растенията със синтетични торове, водят до намаляване на микробиологията в почвата и до липса на взаимното симбиотично разнообразно хранене с растенията. Така растенията се хранят от еднообразно меню от няколко вида синтетични торове, нямат стимул да взаимодействат с микробиологията в почвата, а самата микробиология в почвата е доведена до оскъдни количества и еднообразие, което не може да изхрани растенията. Така се стига до растения със силно занижени нива на протеин, минерали, витамини, цинк, желязо и всички други хранителни стойности. И така ние хората и животните, които консумираме тези растения също имаме дефицити на нужните хранителни вещества и страдаме от болести, както и растенията преди нас.

 

 

 3. Модерното индустриално земеделие емитира 27% от парниковите газове  в атмосферата, 2ри най-голям замърсител след индустрията с основна роля в климатичните промени и глобалното затопляне

 

3.1./ Унищожителните методи за обработки като оран и др. в конвенционалното индустриално земеделие са причината за изпускането на безпрецедентни количества въглероден диоксид в атмосферата от един от най-големите му складове за съхранение, а именно почвата. Почвата на света съдържа 2 до 3 пъти повече въглерод от атмосферата.

Опустелите полета след прибиране на реколтата оставени без растителност до следващото засяване са пречка за абсорбирането на въглерода чрез фотосинтеза и връщането му в почвата. А фотосинтезата на растителността в света абсорбира (секвестира) около 30% от въглеродния диоксид в атмосферата. Обработките на почвите в конвенционалното индустриално земеделие освобождават отново секвестирания въглерод през годината, а ерозията в световен мащаб отпуска още повече от въглерода в атмосферата /12/.

Полетата в конвенционалното индустриално земеделие стоят изорани и празни средно по 4 – 6 месеца в годината. В този период пропускаме да се възползваме от най-ефективния енергиен обмен, а именно фотосинтезата, при която освен абсорбирането на въглерод от въздуха и вкарването му в почвата, където е полезен и нужен, то се получава още продукция на кислород и биомаса (органична материя).

 

3.2./ Въглеродният диоксид е ключов парников газ, който движи глобалното изменение на климата и продължава да нараства всеки месец, защото не може да излезе от атмосферата в космоса.

Атмосферните нива на въглероден диоксид – най-опасният и разпространен парников газ – са на най-високите нива, регистрирани някога. Нивата на парникови газове са толкова високи, главно защото хората са ги изпуснали във въздуха чрез изгаряне на изкопаеми горива и чрез обезлесяване и почвени обработки. Газовете абсорбират слънчевата енергия и поддържат топлината близо до земната повърхност, вместо да я оставят да избяга в космоса. Това улавяне на топлината е известно като парников ефект.

Днес изменението на климата е терминът, който учените използват, за да опишат сложните промени, движени от концентрациите на парникови газове, които сега влияят върху времето и климатичните системи на нашата планета. Изменението на климата обхваща не само повишаващите се средни температури, които наричаме глобално затопляне, но и екстремни метеорологични явления като периоди на суша и силни бури, изместване на популациите на диви животни и местообитания, издигане на моретата и редица други въздействия /13/.

 

3.3./ България не е изключение. Според  хидрометеорологичния доклад за състоянието на климата в страната, 2019 и 2020 г. са двете най-топли години от 1930 г. (НИМХ, 2021). През 2020 г., средната температура за страната е 12.4°С, което е с 1.9°С по-високо от климатичната норма за последните 50 години на XX век. А средната максимална температура е с 2.9°С над нормата, което показва, че тенденцията през последните години е бързо покачване на максималните стойности на температурата. Това е изразено най-силно в летните месеци, с което рискът от екстремни суши се увеличава драстично. 2°С или 3°С повишение на средните температури за 50 години може да не изглеждат като чак толкова сериозен проблем, но всъщност ускорява процесите на опустиняване значително. Глобалното затопляне ускорява опустиняването във всички сценарии (особено в Европа). По този начин, при сценарий на повишаване на температурата с 1,5 градуса над прединдустриалните нива до 2050 г., изследователите изчисляват че 24% от земната повърхност може да бъде засегната от безводие и опустиняване. При затопляне с 2 градуса до 2050 г. тази цифра нараства до 32% /14/.

 

3.4./ Модерното индустриално земеделие емитира 27% от парникови газове  в атмосферата, 2ри най-голям замърсител след индустрията и същевременно е ключа към абсорбирането на голяма част от тях /15/. Парниковите газове, които земеделието емитира са:

  • Въглероден Диоксид (CO2) – отличава се с това, че не се разгражда в атмосферата и дори да спрем емитирането му, то е нужно да се намери начин да се абсорбира и складира. Земеделието води до емитирането на CO2 както от използването на изкопаеми горива за машините при обработките на почвата, така и чрез освобождаване на CO2 от почвата при оран. Почвата е един от най-големите складове за въглероден диоксид, но обработките като оран например водят до изпускането на натрупания в тях въглерод директно в атмосферата. Симулация на НАСА относно движението на  CO2 в атмосферата през годината, показва нагледно как оранта през месеците април и май буквално напълва атмосферата с въглероден диоксид, а фотосинтезиращите растения по време на лятото пречистват атмосферата като вкарват въглерода в почвата, където му е мястото и където е полезен /17/.
  • Метан (CH4) – около 16% от парниковите газове в атмосферата. Метанът е 84 пъти по-потентен (по-силен парников ефект) от въглеродния диоксид в рамките на 20 годишен период, въпреки че в последствие се разгражда, за разлика от него. Отделянето на преживните животни от природата и смяната на натуралния за тях начин на хранене, а именно зърно вместо пасище, в комбинация с натрупването на животинските екскременти в индустриалните ферми, води до отделянето на големи количества метан /13, 15/

  • Азотен Оксид (N2O) – около 6% от парниковите газове, но 264 пъти по-силен ефект от въглеродния диоксид в рамките на 20 години. /13, 15/. Синтетичните азотни торове са най-широко разпространени. Между 10 и 40% от приложения азот се поема от растенията. Останалите 60-90% изтичат във реките, изпаряват се във въздуха или се имобилизират в почвата /17/. Неефективната употреба на синтетичните азотни торове в земеделието води до отделянето на големи количества азотен оксид в атмосферата.

 

4. Българските почви са в процес а опустиняване 

4.1./ България е включена в АНЕКС 5 като засегната от процеси на опустиняване в конвенцията на ООН за борба с опустиняването през 2001 г.  (United Nations Convention to Combat Desertification – UNCCD)

През 2018 г. Европейският съюз публикува доклад, който оцени Южна Европа с висок риск от опустиняване, където отново родните почви попадат /18/.  При това явление, се наблюдава драстична загуба на почвен ресурс в следствие на суши и лошо управление, земята деградира и се формират полу-пустини. Според доклада, най-засегнатите територии в България, са именно тези с най-интензивно земеделие – Североизточен и Северен–Централен регион.

Почвите в България не са застраховани и не са изключение, въпреки изобилните природни богатства на страната ни. 74% от почвите на Южна Европа, където попада и България, имат много ниски нива на плодородие и съдържат по-малко от 2% органичен материя /19/.  Половината от земеделските земи в Испания имат по-малко от 1% органична материя в почвата, което означава, че са в процес на опустиняване /20/.

Ниските нива на органична материя (под 2%) водят до влошени способности за инфилтрация и за задържане на вода в почвата, което води до висока чувствителност към периоди на суша и сериозна загуба на добив – до 68% в най-плодородния край на България, Добрич през сезон 2019-2020 /3/.

 

4.2./ Почвите са резервоар и източник на вода за 90% от световното земеделие /21/.  Честотата и тежестта на метеорологичните и хидроложките засушавания са се увеличили в повечето части на Европа. Различните индекси измерващи сушата определят, че увеличението е най-голямо в Южна Европа. Наличните проучвания прогнозират допълнително увеличаване на честотата, продължителността и тежестта на метеорологичните засушавания (липса на дъжд и сняг), както и на хидроложките засушавания (намаляване на нивата на подземните води, както и на водните басейни) за по-голямата част от Европа през 21-ви век, с изключение на части от Централна и Североизточна Европа. Най-голямото увеличение на условията на засушаване се прогнозира за Южна Европа, където ще увеличи конкуренцията между различните потребители на вода, като селско стопанство, промишленост, туризъм и домакинства /22/.

Конвенционалното индустриално земеделие, монокултурите и тежките обработки на почвата са причината за намаляването на органичната материя и неспособността за инфилтрация и задържане на вода, което от своя страна прави почвите по уязвими към водна и ветрова ерозия. Почвите са филтър за пречистване и резервоар също за нуждите на хората от вода за пиене, поради което деградацията и ерозията на почвите носят големи рискове в дългосрочен план за задоволяване на нуждите от прясна питейна вода за населението.

Състоянието на Българските почви носи сериозни рискове за продоволствената сигурност и икономиката на България в периоди на суша, а тези периоди на суша се очаква да зачестят.

Please wait while flipbook is loading. For more related info, FAQs and issues please refer to DearFlip WordPress Flipbook Plugin Help documentation.

КАКВО И КАК ДА ГО НАПРАВИМ ?

​​

РЕШЕНИЯ

/които Регенеративното Земеделие дава и то в голям мащаб/

1. Почвата изчезва по-бързо от всякога. 33% от почвите в света са ерозирали и опустинели от 1950 г. насам.

1.1./ В контраст на деградацията на почвите причинена от Конвенционалното индустриално земеделие след 1950 г. съществува индустриален мащабен подход за:

 

 

Изследване от Дейвид Р. Монгомъри и неговият екип от Станфордския университет през 2007 г. показва, че при регенеративно земеделие ерозионните процеси намаляват с 98%, а това са нивата сходни с нивата при процеси на почвообразуване. Тоест променяйки земеделските практики в голям мащаб и приложимо при индустриално земеделие, можем не само да опазваме почвите, но и да създаваме плодородна почва за бъдещите поколения.

 

  • От източник на проблема с деградацията на почвите, индустриалното земеделие може да се превърне в решение чрез въвеждане на регенеративни практики и да възстанови екосистемната функция на почвата.
  • Регенеративното земеделие само по себе си представлява внедряване на природните процеси в земеделската практика като същевременно обезпечава едромащабно висококачествено и високодобивно производство.
  • Основен фокус на тази система за земеделие е възстановяването на почвите, тяхната микро и макро биология, което е основа за устойчиви и жизнени агро системи.

 

Регенеративното земеделие е цялостен подход, който решава редица проблеми свързани със съвременното земеделие:

  • загуба на почва
  • загуба на плодородие – хранителни вещества в почвата, а оттам в растенията, животните и хората
  • загуба на почвена влага и намаляване на нивата на подземните води
  • продоволствената сигурност и дефицити на хранителни вещества
  • намаляване на вредните парникови газове

 

2. Продоволствена криза / сигурност и хранителни дефицити

2.1/ Институтът Rodale провежда успоредни полеви проучвания през последните 30 години, сравнявайки органичното регенеративно земеделие и конвенционалното земеделие. Резултатите показват, че след преходен период от 1 до 2 години, няма разлика между конвенционалното земеделие и регенеративно земеделие по отношение на добивите. Печалбата за фермерите дори и по време на прехода е по-голяма, заради по-ниските разходи. При стресови условия, особено по време на засушаване, регенеративните полета се представят по-добре, защото са по-устойчиви – почвата може да абсорбира и задържа повече вода, защото съдържа повече биомаса.

Филип Фернандес, ръководител на селскостопански проекти в EIT Food, споделя че фермерите, с които работят, казват, че добивите са същите, както при конвенционално земеделие (което е с почвени обработки, голямо количество торове и пестициди), докато разходите им за влагане намаляват.“

2.2./ Питателността на храните е директно свързана с биоразнообразието и жизнеността на почвената микро и макро биология. Здравата и богата на организми почва е способна да изхрани не само високи добиви, но и да осигури хранителна плътност на микро, макро елементи, витамини, минерали и други жизненоважни хранителни вещества.

Ново изследване, водено от геоморфолога Дейвид Монтгомъри от Вашингтонския университет, сравнява ефекта от регенеративното земеделие върху здравето на почвата и плътността на хранителните вещества на културите от група от опити за сдвоени ферми в Съединените щати. Заедно с доказателства от няколко други съпоставени проучвания на ферми и парцели, това сравнение показва, че регенеративните селскостопански практики подобряват здравето на почвата и микроелементната и фитохимичната плътност на различните култури.

Тези взаимовръзки и зависимости между живота в почвата и здравето на растенията, както и ефекта на регенеративното земеделие са изследвани от редица учени като Donald Davis, Christine Jones, Elaine Ingham, Ray Weil, David Johnson и др.

Регенеративното земеделие произвежда питателна храна с по-високи хранителни стойности /25/. Редица проучвания редовно показват, че продуктите от регенеративно земеделие и ферми съдържат по-високи нива (от няколко процента до няколко пъти) както на протеини, минерали и витамини, така и на фотохимикали (важни за функционирането на имунната система, които предпазват клетките и ДНК- то от повреди, които водят до ракови заболявания) /26/. Причината за значително по-добрите хранителни стойности е регенерирането на почвата, връщане на живота в нея, както на органичния състав, така и на полезните бактерии, които разграждат органичната материя, така че растенията да могат да поемат колкото искат и когато поискат хранителни вещества.

1% увеличение в органичната материя води до абсорбиране и задържане на около 19 000 литра вода повече на декар. Задържането и наличието на влага в почвата е пряко свързано с хранителните стойности на растенията и производните продукти.

 

 

3. Емисии от земеделието и секвестиране (абсорбация и складиране) на въглерод

Почвите са голям склад за въглерод, а фотосинтезата най-ефективния начин за намаляване на нивата на въглероден диоксид в атмосферата /12/.

Регенеративното земеделие = Въглеродно земеделие, защото почвите не се разорават и по този начин задържат CO2 и се превръщат в склад, както в природата. Също така принципът за засаждане на покривни култури (в прозореца след жътва и преди сеитба на основни култури) и поддържане на живи растения през цялата година помага затова да се абсорбира повече CO2 чрез максимално дълга фотосинтеза през годината.

Цялостната система за регенеративно земеделие е насочена да увеличи фотосинтезата, да усвоява атмосферен въглерод и да го натрупа като почвено органично вещество. А от своя страна подобрените условия в почвата намаляват емисиите причинени от необходимостта от внасяне на изкуствени торове. Темповете на усвояване на въглерод при регенеративното земеделие са съизмерими с тези в естествените екосистеми.

Международната инициатива „4 на 1000“ /12/., стартирана от Франция на 1 декември 2015 г. на срещата на COP 21 (Конференцията за климата на ООН в Париж) , има за цел да покаже, че селското стопанство, и по-специално земеделските почви, могат да играят решаваща роля в продоволствената сигурност и изменението на климата.

Добре известно е, че човешката дейност отделя огромни количества въглероден диоксид (CO2) в атмосферата, което засилва парниковия ефект и ускорява изменението на климата.

Но това, което е по-малко известно е, че всяка година около 30% от този въглероден диоксид се възстановява от растенията чрез фотосинтеза. След това, когато растенията умрат и се разлагат, живите организми в почвата, като бактерии, гъбички или земни червеи, ги превръщат в органична материя. Тази органична материя – богата на въглерод – е от съществено значение за човешкото хранене, тъй като задържа вода, азот и фосфор, които са от съществено значение за растежа на растенията.

Органичната материя също така представлява огромен потенциал за съхранение на въглерод: почвите в света съдържат 2 до 3 пъти повече въглерод от атмосферата. Ако нивото на въглерод, съхраняван от почвите в горните 30 до 40 сантиметра почва, се увеличи с 0,4% (или 4‰) годишно, годишното увеличение на въглеродния диоксид (CO2) и неговото количество в атмосферата ще бъде значително намалено.

 

4. Устойчивост на суши и гарантиране на земеделието в условия на климатични промени и засушавания в България 

Проучванията показват, че през годините на засушаване добивите на култури са с 30% до 100% по-високи при устойчиво регенеративно земеделие, отколкото в индустриално земеделие. (Rodale Institute, 2020)

Възстановяването на депата на органично вещество в почвата, възстановяването на почвената структура и биологично равновесие са пряко свързани с хидрологичния баланс в почвата и устойчивостта на засушавания.

Регенеративното земеделие и възстановяването на почвите се определя като най-ефективният метод за справяне с климатични проблеми и опустиняването от  редица учени като Don Reicosky, Walter Jehne, Amir Kassim, и др.

 

Регенеративното земеделие увеличава органичната материя под формата на: 

    • под почвата: въглеродни захари (продукт от фотосинтезата, с който растенията хранят бактериите, за да получат разградени хранителни вещества от тях) и корени на растения. При интегрирането на миксове от междинни покривни култури във времето между оглеждане на основните култури се постига фотосинтеза и живи корени максимално дълго време през годината.
    • над почвата: остатъци от биомасата, както от основните култури, така и от покривните междинни култури, които се оставят на полето, а не се балират и изнасят, с цел постигане на защитна покривка от ветрова и водна ерозия, както и за увеличаване на органичната материя в почвата.
    • Спирането на тежките обработки като оранта оставят въглерода в почвата, където му е мястото, а не го изпускат в атмосферата.

 

Какво постигаме в земеделското стопанство като увеличаваме загубената в ерата на конвенционално земеделие органична материя?

    • 1% увеличение в органичната материя води до абсорбиране и задържане на около 19 000 литра вода повече на декар (Министерство на Земеделието на САЩ).
    • От своя страна, задържането и наличието на влага води до увеличаването на на хранителни вещества в почвата, по-здрави растения устойчиви на вредители и болести и по-големи добиви.
    • Почвата се структурира и е защитена от ветрова и водна ерозия.
    • Процесите на опустиняване спират, започва строеж на нова почва
    • Устойчивост на периоди на засушаване. Проучванията показват, че през годините на засушаване добивите на култури са с 30% до 100% по-високи при устойчиво регенеративно земеделие, отколкото в индустриално земеделие.

 

Какви са ползите за настоящите и бъдещите поколения?

    • Спира ерозията на почвата и опустиняването, което осигурява препитание и храна
    • Изгражда се нова почва, за да посрещне нуждите от повече храна на увеличаващото се глобално население
    • Повишението на органична материя (въглерод) в почвата води до по-голямо абсорбиране и задържане на вода, което води до по-ефектива фотосинтеза, което води до по-голяма активност на микробиологията и повече разредени хранителни вещества за растението
    • Здравата почва богата на органична материя, бактерии и хранителни вещества води до здрави растения, богати на хранителни стойности, което води до здрави деца и хора без липси на витамини и минерали
    • Здравата почва богата на органична материя, абсорбира, пречиства и задържа повече вода, като по този начин осигурява настоящите и бъдещите поколения с този незаменим жизненоважен ресурс
    • Осигуряване със разнообразна храна локално на нуждите на българското население и осигуряване на независимост по време на пандемия или военни конфликти
    • Износ на здравословни и богати на хранителни вещества храни за постоянно нарастващите нужди на населението в други държави. Според Forbes регенеративното земеделие е следващия най-голям тренд в хранителната индустрия /27/.

 

Please wait while flipbook is loading. For more related info, FAQs and issues please refer to DearFlip WordPress Flipbook Plugin Help documentation.

Източници на информация:

 

  1. https://www.fao.org/about/meetings/soil-erosion-symposium/key-messages/en/
  2. https://op.europa.eu/webpub/eca/special-reports/desertification-33-2018/bg/index.html
  3. https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2020/10/01/doklad_za_efekta_ot_vzdeistvieto_na_osnovnite_agrometeorologichni_faktori
  4. https://www.fao.org/fao-stories/article/en/c/1192794/
  5. https://www.un.org/sustainabledevelopment/wp-content/uploads/2016/08/2_Why-It-Matters-2020.pdf
  6. Source: Thomas, D.E. (2003). A study of the mineral depletion of foods available to us as a nation over the period 1940 to 1991. Nutrition and Health, 17: 85–115.
  7. https://www.who.int/health-topics/micronutrients#tab=tab_1
  8. https://www.bbc.com/future/bespoke/follow-the-food/the-hidden-hunger-affecting-billions/
  9. https://health.mo.gov/living/families/wic/localagency/wom/pdf/341-definition.pdf
  10. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/15637215/
  11. https://ourworldindata.org/grapher/fertilizer-consumption-usda?country=~OWID_WRL
  12. The international „4 per 1000“ Initiative Soils for Food Security and Climate
  13. https://www.nationalgeographic.com/environment/article/greenhouse-gases
  14. Nature Climate Change | VOL 8 | JANUARY 2018
  15. McKinsey & Company: Agriculture and climate change
  16. https://youtu.be/x1SgmFa0r04
  17. https://www.amazingcarbon.com/PDF/JONES%20%27Nitrogen%27%20(21July14).pdf
  18. https://op.europa.eu/webpub/eca/special-reports/desertification-33-2018/bg/index.html
  19. Съвместен изследователски център на Европейската комисия, 2001 г.
  20. Geoderma, 2016
  21. FAO, 2017
  22. https://www.eea.europa.eu/data-and-maps/indicators/river-flow-drought-3/assessment
  23. https://www.fao.org/conservation-agriculture/en/
  24. https://en.wikipedia.org/wiki/Regenerative_agriculture
  25. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/35127297/
  26. https://medcraveonline.com/MOJFPT/soil-regeneration-increases-crop-nutrients-antioxidants-and-adaptive-responses.html
  27. https://www.forbes.com/sites/forbesbusinesscouncil/2021/08/19/regenerative-agriculture-the-next-trend-in-food-retailing/?sh=4c895cb12153

Нашите публикации

Животворната връзка между Въглерода, Почвите, Храната и Здравето

Животворната връзка между Въглерода, Почвите, Храната и Здравето

Предговор: „Могат ли Въглеродните Сертификати да напълнят хладилника?“ Подобни дискусии се вихрят в медиите и преобладаващите мнения на земеделци, журналисти и други заинтересовани страни внушават следните сценарии: „Поредната измама.“ „Поредната безсмислена политика,...

Въглеродно Земеделие и Въглеродни Сертификати

Въглеродно Земеделие и Въглеродни Сертификати

Вече е факт, въглеродното земеделие участва на доброволния пазар за търговия на въглеродни кредити / сертификати. Появиха се десетки фирми, които ухажват земеделците и поредното нещо, което да им продават. В случая фирмите продават „пари“ под формата на въглеродни...

АБНТ участва в годишната Конференция на Европейската Федерация по Консервационно Земеделие в Дъблин, Ирландия (27-29 Юли 2022)

АБНТ участва в годишната Конференция на Европейската Федерация по Консервационно Земеделие в Дъблин, Ирландия (27-29 Юли 2022)

✅ За ЕКАФ Европейската Федерация по Консервационно Земеделие е обединение на асоциациите по консервационно земеделие от 19 европейски страни: Обединено кралство, Швейцария, Испания, Словения, Словакия, Португалия, Молдова, Италия, Ирландия, Турция, Русия, Гърция,...

Обучение: Революцията на Регенеративното Земеделие

Обучение: Революцията на Регенеративното Земеделие

Революцията на регенеративното земеделие"Асоциацията на Българските Но-Тилъри (АБНТ)" бе избрана за партньор от EIT Food сред общо шест кандидатури от България, за да помогне в трансформацията на български земеделци и стопанства към Регенеративно Земеделие....

Какво е Регенеративно Земеделие?

Какво е Регенеративно Земеделие?

Все по-често се среща терминът Регенеративно Земеделие използван в контекста на еволюцията на земеделските практики по света и по-специално, когато става въпрос за принос в борбата срещу изменението на климата. Този термин изглежда единодушно се приема както от...

Какво е Но Тил и Консервационно Земеделие?

Какво е Но Тил и Консервационно Земеделие?

Консервационното земеделие е земеделска система, която насърчава минимално нарушаване и обезпокояване на почвата (т.е. без оран или познато още като: Но Тил), поддържане на постоянно почвено покритие и диверсификация на растителните видове. Целта е да се подобрява...