Примери за продоволствена сигурност от Финландия

Предистория…

Представители на АБНТ „Асоциацията на Българските Но Тилъри“ в мое лице – Тома Стайков (мениджър) и колегата Петя Иванова (експерт по регенеративно земеделие и почвено здраве) бяхме поканени на конференцията организирана от френската организация 4p1000 Initiative (Инициативата „4 на 1000“) във Финландия на тема „Повече въглерод в почвата за множество ползи“. Отговорихме на въпроси за развитието на „Регенеративно земеделие“ в България, запознахме се със съмишленици от редица европейски страни, които ще изброя по-долу. Още една причина да сме поканени е партньорството на АБНТ с EIT Food (Европейски Институт за Иновации и Технологии – сектор Храна) в 3-годишния проект „Революцията на Регенеративното Земеделие“ – обучения и индивидуална подкрепа за фермери в България, в процеса на имплементиране на регенеративни земеделски практики в техните стопанства.

За въглеродът сме свикнали да чуваме само лоши неща, предимно за негативните парникови ефекти поради нагнетяването му в атмосферата и невъзможността да се разгради или избяга от нея. Въглеродът обаче е ключов елемент в хумуса  (плодородния почвен слой), както и за взаимноизгодните взаимоотношения между растенията и почвените микроорганизми, на които се гради животът на планетата. За „Животворната връзка между Въглерода, Почвите, Храната и Здравето“ може да прочетете тук.

Конференцията „Повече въглерод в почвата за множество ползи“, организирана от 4p1000 Initiative (Инициативата „4 на 1000“ ) и Baltic Sea Action Group (Организация за опазване и възстановяване на биоразнообразието в Балтийско море) бе подкрепена и финансирани главно от Министерството на земеделието и горите на Финландия,  EIT Food и други организации.

Това събитие свързва реалното земеделие, политиката, изследванията и бизнеса, за да ни помогне да преминем към по-здрави почви и продуктивно, независимо и устойчиво земеделие.

Международната инициатива „4 на 1000“, стартирана от Франция на 1-ви декември 2015 г. на срещата за клима COP 21, има за цел да покаже, че селското стопанство и по-специално земеделските почви и пасища могат да играят решаваща роля за продоволствената сигурност и справяне с завишените нива на въглерод и други парникови газове в атмосферата.

Срещата бе насочена към изследователи, фермери, политици и представители на бизнеса от следните страни: Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Исландия, Естония, Латвия, Литва, БЪЛГАРИЯ, Франция, Белгия, Холандия, Люксембург, Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Полша, Ирландия, Обединеното кралство, Швейцария и Украйна.

Добре известно е, че човешката дейност отделя огромни количества въглероден диоксид (CO2) в атмосферата, което засилва парниковия ефект и ускорява изменението на климата.

Но това, което е по-малко известно е, че всяка година около 30% от този въглероден диоксид се възстановява от растенията чрез фотосинтеза. След това, когато растенията умират и се разлагат, живи организми в почвата, като бактерии, гъби, земни червеи и други, ги трансформират в органична материя. Тази органична материя – богата на въглерод – е от съществено значение за човешкото хранене, тъй като задържа вода, азот и фосфор, които са от съществено значение за растежа на растенията.

Почвата също така представлява огромен потенциал за съхранение на въглерод: почвите по света съдържат 2 до 3 пъти повече въглерод от атмосферата. Ако нивото на въглерод, складиран в горните 30 до 40 сантиметра на почвите, се увеличава с 0,04% (или 4 на 1000, 4‰ – промила) на година, което е напълно възможна и по-скоро консервативна прогноза, голяма част от емисиите на въглеродния диоксид (CO2) в атмосферата от човешка дейност ще бъдат секвестирани и складирани в почвата.

Конвенционалното индустриално земеделие и животновъдство към днешна дата са част от проблема, освен изпускането на въглерод от почвата в атмосферата поради интензивните почвени обработки и лошото управление на земеделските земи и пасища, в атмосферата се изпаряват още и азотни и метанови газове. Още по-голям проблем за продоволствената сигурност е ерозията и деградацията на земеделските земи и пасищата в световен мащаб. Това води до все по-сериозна зависимост от синтетични торове и пестициди, които още повече спомагат за деградирането и умъртвяването на почвата.

Почва с размерите на едно футболно игрище ерозира на всеки 5 секунди (FAO and ITPS, 2015). 33% от почвите на Земята са вече деградирали, а към 2050 година над 90% от почвите могат да деградират (FAO and ITPS, 2015; IPBES, 2018).

Земеделието и животновъдството също така са част от решението и ключът към възстановяване на водните и въглеродните цикли, нормалните нива на въглерод в атмосферата, както и възстановяване на плодородния почвен слой и естественото почвено плодородие. Това са методологиите на Консервационното и Регенеративното Земеделие, както и на Регенеративното Животновъдство (предимно пасищно отглеждане на животни, които се местят всеки ден, за да не преопасват), приложими както на голям така и на малък мащаб. В тази публикация ще разкажем малко повече за тези методологии.

За съжаление, Българските почви и пасища не са изключение и деградацията е в разгара си. Може да разгледате повече от птичи поглед чрез тази интерактивна карта на Европейската Почвена Обсерватория, която показва нивата на ерозия следени от сателити. В земеделските райони вече се наблюдават повече от 5 процеси на деградация на почвата. Бургаският регион изглежда най-уязвим за почвена ерозия. На сайта може да разгледате в повече детайли: https://esdac.jrc.ec.europa.eu/esdacviewer/euso-dashboard/

ДЕФИНИЦИИ:  Регенеративно / Въглеродно земеделие

Европейската комисия използва термина Въглеродно земеделие, като по този начин акцентира на една от ключовите ползи на Регенеративното Земеделие – секвестиране на въглерод от атмосферата и задържането му почвата, където въглерода е ценен и основа за плодородие. Постигнато на тази ключова полза обаче изисква прилагането на цялостния подход на Регенеративното Земеделие, в който централна роля имат  биоразнообразието, покритието на почвата и минималното й механично и химично обезпокояване. 

Кристиян Холцлейтнер, европейски комисар и шеф на отдела за „Икономика на земята“, който взе участие в конференцията, сподели че ЕК работи усилено за дефиниране и субсидиране на Въглеродното Земеделие, което секвестира и задържа въглерод в почвата. Също така говори и за регулиран Европейски пазар за все по-популярните сертификати за въглеродно секвестиране и складиране в земеделските земи.

Интересна тема, която Кристиян Холцлейтнер повдигна бе бъдещето на въглеродното секвестиране от атмосферата и складирането му в дълготрайни продукти – примерно къщи от дърво, конопобетон (hempcrete) и други.

ЕС цели декарбонизиране на икономиката към 2050 година и значително намаляване на въглерода в атмосферата към 2030 година. Ключова роля тук има земеделието, животновъдството и лесовъдството – първо за ограничаване на въглеродните, метановите и азотните изпарения  и второ за секвестирането на въглерод от атмосферата чрез фотосинтеза на растенията и складирането му в почвата чрез регенеративни земеделски практики. Регенеративно земеделие и Регенеративно животновъдство бяха основните теми като отговор на проблемите с въглеродните емисии и ерозията на почвата.

Най-общоприетата дефиниция за Регенеративно Земеделие от организациите лидери в тази област в Европа – 4p1000 ,  Baltic Sea Action Group и  EIT Food, се обединява в шест основни принципа:

Регенеративното земеделие е система от принципи и практики, които се стремят да възстановят и подобрят цялата екосистема на стопанството от гледна точка на устойчивостта, включително подобряването на човешкото здраве и икономическия просперитет. Това е метод на земеделие, който поставя сериозен приоритет на здравето на почвата и подобрява качеството на ресурсите, които използва (почва, вода, биоразнообразие и др.). 

КОНТЕКСТ:  Защо Министерството на Земеделието и Горите във Финландия спонсорира провеждането на тази конференция?

Преди да отговоря на този въпрос, нека ви дам малко контекст, защото е важно да разберем малко повече за земеделците на Финландия, преди да говорим за тяхното министерство.

Докато в нашата родина ръководните органи в МЗХГ до последния възможен момент се чудеха как да намерят начини да не се съобразим с изискванията на новата Европейска Селскостопанска Политика за период 2023-2027, във Финландия се подготвят за периода след 2027 година, когато се очаква земеделската политика на ЕС да бъде още по-зелена, а изискванията за производителите още по-предизвикателни. В Европейската комисия (ЕК) трескаво се обсъжда темата за Сделка за Почвата на Европа. Тук е моментът да кажа, че докато бях на конференцията във Финландия, за редовен Министър на Земеделието бе избран г-н Кирил Вътев, чийто идеи за обединение сред производителите с цел добавяне на стойност в агро-хранителната верига и производството на повече български продукти дават надежда. Имам надежда също така, че новата тенденция в земеделието в световен мащаб (консервационно и регенеративно земеделие), което съхранява почвите и ги възстановява, ще намери място във визията за развитие и на българското земеделие.

От десетки години земеделските производители в България са разединени, което ни прави неконкурентни или просто снабдители на суровини, чиято добавена стойност (и печалби) се придава в чуждестранни компании. Поради тази причина, смятам да споделя добрите примери, които видях във Финландия.

Финландия е развила, смело можем да кажем, една самодостатъчна хранителна система – производство, преработка и пласиране на локална качествена храна. Въпреки че е най-северната земеделска страна, със значително кратък земеделски сезон и средни годишни температури от -2 до +5 градуса по целзий, предимно глинести почви, Финландия осигурява почти всички хранителни нужди на населението си, даже и изнася продукти с добавена стойност.

„Може би 90% от компаниите, които произвеждат храни във Финландия, се притежават от фермерски кооперативи“ – това научих лично от Юха Ноусиянен (Juha Nousiainen), който седеше до мен и е директор на дирекция „Въглеродно Неутрално Мляко“ в най-голямата компания за мляко и млечни продукти във Финландия – Valio. Това ме порази.

Следващите редове ще прозвучат като реклама на компанията, но според мен това е пример, който трябва да се споделя. Valio е водеща марка във Финландия и важен играч на международния пазар на млечни продукти. Развитието на продуктите й следва следите на носителя на Нобелова награда А. И. Виртанен, а компанията притежава над 300 патента в 50 страни. Valio, реализирала продажби от 1,8 милиарда евро за 2022 г. е най-големият износител на храни във Финландия. Продуктите на компанията се намират в около 50 страни и представляват 25% от общите хранителни износи на Финландия. Компанията разполага с подразделения в Швеция, Балтийските страни, САЩ и Китай. Valio наема общо 25 000 души във ферми за млечни продукти и още 4 000 професионалисти във преработката. Компанията е притежавана от фермери – 3 700 финландски фермери основават Valio през 1905 г. и техните наследници все още са собственици. Печалбите се изплащат на фермерите. Това според Valio е начинът да осигурят храна, произведена на местно ниво, чийто произход е доказано качествен.

Земеделските кооперативи имат пазарен дял от 97% при млякото и 80% при месото. Потребителските кооперативи покриват повече от 45% от ежедневните стоки, а кооперативът „OP Financial Group“ е най-голямата компания за банкиране на дребно във Финландия.

Финландия е може би най-кооперативната страна в света. Кооперативите са въведени във Финландия в началото на 20 век. Започва с основаването на Pellervo – Конфедерация на финландските кооперативи през 1899 г. и първият Закон за кооперативите влиза в сила през 1901 г.

И сега да се върнем на въпроса:  Защо Министерството на Земеделието и Горите във Финландия спонсорира провеждането на конференция за Регенеративно земеделие?

Краткият отговор: Защото фермерите във Финландия са силни заедно, обединени в кооперативи, търсещи начини за добавяне на стойност във веригата за производство на храна. Затова министерство им служи и инвестира в програми, които да помогнат на земеделските производители да бъдат сред лидерите на новото, добре забравено старо, регенеративно земеделие, лесовъдство и животновъдство, приложимо в модерния едромащабен контекст.

Впечатли ме фактът че Министерството на Земеделието и Горите на Финландия изпреварва своите колеги от ЕС, защото от края на 2020 година инвестира общо 9 млн. евро в мащабна 3 годишна програма – „Хвани въглерода“. Финансирането е за научноизследователска и развойна дейност, която цели да произведе резултати и информация относно по-успешното прилагане на климатично устойчиво земеделие, лесовъдство и животновъдство. Това изглежда като сън на фона на това, че до преди няколко седмици в нашето МЗХГ нямаше нито един експерт, който да разбира от тези нови тенденции в земеделието, лесовъдството и животновъдството, камо ли да говорим за визия за развитието на такива компетенции у фермерите и агрономите.

Един от финансираните проекти по тази програма е “Carbon Action”, който провежда проучване и тестове за регенеративни практики, които секвестират и задържат въглерода в почвата в над 100 ферми. Резултатите се публикуват на следния сайт:

https://www.fieldobservatory.org/

Българското земеделие има уникален шанс да бъде сред лидерите на регенеративното / въглеродно / устойчивото земеделие, което ще заема все по-централна роля в политиките на ЕС. Казвам го, защото от около 10 години в България се развива една общност на професионални едри земеделци, които преминават към Но Тил технология без оран, което е революционно само по себе си. Те са вече стотици, а площите, които не се орат са над 2 млн. декара.

Освен спирането на оранта, вече усилено се прилага и засяване на миксове от покривни култури във времето между основните култури (още преди новите условия за субсидии), което има ключов ефект за биоразнообразието под и над почвата, секвестирането и складирането на повече въглерод в почвата, инфилтрацията и задържане на повече вода в почвата, стопиране на ветровата и водната ерозия, което в комбинация възстановява естественото почвено плодородие и води до намаляването и спирането в даден момент на регулярното използване на синтетични торове и пестициди.

Този подем към днешна дата не е подкрепен от държавата, нито от научните институти, нито от университетите и агрономите в България. Но е време това да стане, защото прогрес от типа проба грешка в земеделието е бавен и рискован. Никой от тези земеделци не търси повече субсидии от държавата, не говорим за такава подкрепа, а за инвестиции в развитие на компетенциите на научната общност и на фермерите,  съживяване на независимата научноизследователската дейност, стратегия която да ускори намирането и прилагането на успешните за България практики за устойчиво / въглеродно / регенеративно земеделие и животновъдство.

1.1. ТЕМА: Проектът на EIT Food „Революцията на Регенеративното Земеделие“ – Предизвикателства и истории за успех по пътя за развитие на Регенеративното земеделие в централна и източна Европа.

Панелна дискусия водена от Marja-Liisa Meurice, директор на EIT Food за регион North-East.

Панелисти: Петя Иванова (АБНТ) ,  Лили Балог  ( Президент на Agroecology Europe), Vaclav Kurel (Carboneg, Чехия)

Три от участващите в Проекта държави (България, Унгария и Чехия) представиха дейностите на организациите си, предизвикателствата и успехите на проекта „Революцията на Регенеративното Земеделие“. Петя Иванова представи дейността на Асоциацията на Българските Но-Тилъри, добрите практики, трудностите, прогреса на фермерите и развитието на регенеративното земеделие в България.

В първия панел се обсъждаха темите свързани с промяната на парадигмата относно земеделието, защото нужната промяна в наложените след II-та Световна Война индустриални земеделските практики може да дойде само след промяна в мисленето на земеделците.  Промяната в мисленето и виждането за земеделието като цяло е в основата, но също така фермерите имат нужда от нови компетенции, обучения, срещи за обмяна на опит с колеги фермери и услугите на регенеративни агрономи и експерти. Подчерта се нуждата от регулярни обучения както за фермерите, така и за агрономите, за да се изградят професионалните компетенции за прилагане на регенеративно земеделие. Трансферът на опит и знания на полето от колеги фермери има ключова роля в този процес. Подчерта се отсъствието на университетите и държавните политики в централна и източна Европа в този процес, но същевременно и тяхната важна роля.

1.2. ТЕМА: Ползи, ограничения и нужни действия за разпространение на Регенеративното Земеделие 

Панелна дискусия водена от Лаура Хойер, управляващ директор на  Baltic Sea Action Group (Организация за опазване и възстановяване на биоразнообразието в Балтийско море) –  един от организаторите на конференцията.

Панелисти:

• Кристиян Холцлейтнер, европейски комисар и шеф на отдела за „Икономика на земята“
• Лили Балог ( Президент на Agroecology Europe)
• Даниел Зимер, Директор на „Устойчиво използване на земята“ в EIT Climate KIC – EIT е съкратено на „Европейски Институт за Иновации и Технологии”
• Корнелия Румпел, почвен биохимик с над 20 годишна практика от „Институт за Околна сред и Екология в Париж“, член на техническия комитет на инициативата „4на1000“.
• Юха Ноусиянен, директор „Въглеродно Неутрално Мляко“ в най-голямата финландска компания за мляко и млечни продукти с представителства в над 50 държави – Valio.

Като ключови начини за спомагане на разпространението на Регенеративното Земеделие бяха обсъдени следните теми, които 163 делегата подредиха по важност чрез гласуване:

163 делегата гласуваха като избират 3-те най-важни от  така:

25% – Трансфер на знания и обучения за фермери

24% – Финансови стимули (публични и частни)

23% – Надеждни начини за доказване на секвестиран от атмосферата и складиран в почвата въглерод, както и други ползи на Регенеративното Земеделие

12% – Сътрудничество между различните заинтересовани лица

11% – По-умели земеделски агрономи,  консултанти  и експерти

5% – Сертификати и продукти

1.3. ПАНЕЛ: Фермерски Истории за трансформация на техните стопанства с методите на Регенеративното Земеделие

Мирослав Корженьовски е от Полша. Президент на Асоциация Агроекотон и собственик на семейна ферма. Той е мениджър с 25 години опит в областта на устойчивото земеделие. Корженьовски е автор и съавтор на научни публикации и насърчава иновациите и дейностите за устойчиво и регенеративно земеделие. Той е и ръководител на екипа за устойчиво развитие, а от 2021 г. е сътрудник на EIT Food в проекта „Тестови Ферми“ – където стартиращи компании тестват новите си продукти. В неговата реч основна тема беше тестването и опити с различни методологии за регенеративно земеделие в големи ябълкови масиви и сравнението им с конвенционалните методи с помощта на технологии.

Мария Оеш е фермер от Hausjärvi, Финландия. Тя управлява регенеративна животновъдна ферма. Нейният фокус е върху подобряването на здравето на почвата, увеличаването на биоразнообразието и насърчаването на устойчивостта на екосистемите. Нейната ферма, Pursila, участва в изследванията на Carbon Action от 2019 г. и тестовият участък е под постоянен мониторинг. Мария откупува фермата от своите родители и променя изцяло моделът на управление, който превръща фермата от изпарител в уловител и склад за въглерод.

Адам Гиерта от Швеция управлява фермата Bona Gård, която се простира на площ от 800 хектара. Стопанството се поддържа изцяло без механизирана обработка на почвата с изключение на сеялката. Във фермата има и нарастващо стадо месодайни животни. Адам обича да експериментира и да внася нови идеи за това как да управлява фермата.

Яри Еерола ръководи финландката ферма Setälä-Eerola, която се занимава с регенеративно земеделие от 2019 г. като част от инициативата Carbon Action. Стопанството е участвало в развитието на регенеративното земеделие и е произвеждало суровината (ечемик) за водката Koskenkorva – полезна за климата водка . През 2022 г. той получи наградата „от безпокойството за климата към възможности“ от Централния съюз на земеделските производители и собствениците на гори (MTK).

1.4. ТЕМА: ПОЧВАТА КАТО ИЗКУСТВО – https://www.trophicverses.com/ 

Художници, поети и други артисти се включват в каузата за спасение и възстановяване на почвите, като представят творби относно почвата и регенеративното земеделие, чрез които искат да достигнат до повече хора, които по принцип не се интересуват от земеделие. 

КЛИМАТИЧНИ ФЕРМЕРИ – ОТКРИВАЩА РЕЧ

Основател на немската организация „Климатични Фермери“ говори за това че фермерите са ключовите играчи и трябва да бъдат поставени в центъра, когато се говори за ролята на Регенеративното Земеделие в борбата с климатичните промени. Организацията има амбициозна цел да работи за подобряване на инфраструктурата, която ще помогне за разпространението на знания за Регенеративното Земеделие в Европа сред фермери и хората като цяло. Климатични Фермери е една от многото компании в Европа, която оценява и издава Въглеродни Сертификати, които редица компании от Европа искат да купуват, за да покажат съпричастност и подкрепа за разпространението на Регенеративното Земеделие.

ДО КРАЯ НА ВТОРИЯ ДЕН, КОНФЕРЕНЦИЯТА СЕ РАЗДЕЛИ В ТРИ ГЛАВНИ ТЕМИ:

2.1. ЗДРАВИ ПОЧВИ ЗА КЛИМАТА, БИОРАЗНООБРАЗИЕТО И ВОДАТА

2.2. МОНИТОРИНГ НА ВЪГЛЕРОДА В ПОЧВАТА – НАУЧНА БАЗА ЗА ДОКАЗВАНЕ И ДОКЛАДВАНЕ

2.3. РЕГИОНАЛНИ ПРИОРИТЕТИ ЗА СЕВЕРНА ЕВРОПА

Най-интересен ми беше първият панел и затова ще мога да разкажа повече подробности за него. 

2.1. ЗДРАВИ ПОЧВИ ЗА КЛИМАТА, БИОРАЗНООБРАЗИЕТО И ВОДАТА 

2.1.1 Професор Нико Айзенхауер  – Експериментът за биоразнообразието на пасищата в Йена, известен също като експеримента в Йена. Взаимодействието между растителното разнообразие и екосистемните процеси.

Този дългосрочен екологичен експеримент, започнал през 2002 г. и провеждащ се вече 20 години, до ден днешен, се фокусира върху изследване на въздействието на растителното биоразнообразие (от 1 до 16 вида) върху различни екосистемни процеси.

Основната цел на експеримента в Йена е да се определи дали и как биоразнообразието влияе върху променливите и функциите на ниво екосистема. Изследователите се интересуват от разбирането на механизмите зад тези ефекти и свързаните с тях екологични процеси. Чрез манипулиране на богатството и състава на растителни видове в рамките на експериментални участъци, учените се стремят да разгадаят връзките между биоразнообразието и екосистемните процеси.

През годините експериментът в Йена генерира ценни прозрения за ролята на растителното разнообразие във функционирането на екосистемите. Някои от ключовите заключения от този експеримент включват:

Значителни положителни резултати в добивите, здравето на растенията, почвеното здраве и плодородие се наблюдават при полетата с над 8 вида растения и след 4-та година.

Тези изводи потвърждава и един от членовете на АБНТ и опитен Но Тилър – Павел Стоименов.  Той споделя, че след контролни опити установява, че не е нужно да използва торове при основна култура царевица на полета, на които сее миксове покривни култури вече 7 години.

Биоразнообразие и производителност: Експериментът показа, че по-голямото богатство на растителни видове може да повиши първичната производителност в пасищните екосистеми. Повишеното разнообразие се свързва с по-голямо производство на биомаса и подобрено използване на ресурсите.

Допълване и използване на ресурси: Експериментът в Йена предостави доказателства, че различни растителни общности могат по-ефективно да използват наличните ресурси, като светлина, вода и хранителни вещества. Различните видове имат различни изисквания към ресурсите и стратегии за използване, което води до по-ефективно улавяне и използване на ресурси от атмосферата в различни общности.

Стабилност и устойчивост: Установено е, че биоразнообразието повишава стабилността и устойчивостта на екосистемата. Разнообразните общности често са по-устойчиви на смущения и показват подобрено възстановяване след смущения в сравнение с монокултурите. Това се дължи на допълващите се характеристики на различните растения и изобилието от различни функционалности, присъстващи в биразнообразните екосистеми.

Мултифункционалност на екосистемата: Експериментът в Йена разкри, че биоразнообразието може да насърчава множество функции на екосистемата едновременно, известно като мултифункционалност на екосистемата. Разнообразните растителни общности са склонни да подобряват цикъла на хранителни вещества, улавянето и складирането на въглерод, опрашването и други важни екосистемни услуги.

2.1.2. Юси Хейнонсало , професор от университета в Хелзинки, представи резултатите от началната фаза на експеримента TWINWIN, който се провежда от 2019 година по програмата Carbon Action на Министерство на Земеделието и Горите на Финландия.

Експериментът TWINWIN (В превод – Двойна Победа) се провежда на експерименталните полета „Vikki“ на Хелзинкския Университет и има за цел да изследва как биоразнообразието въздейства на секвестирането и задържането на въглерод в почвите.

В над 60 мини парцела се тестват от монокултура ечемик, до ечемик заедно с още над 10 вида други растения. Финландците използват традиционна за тях технология, в която засаждат ечемик заедно с тор, така че да израсте по-бързо като поникне, а след няколко дни засаждат микс от треви на по-плитка дълбочина. Идеята е ечемика да дръпне и доминира полето, но след като се ожъне, да се развият тревите като втора пасищна или фуражна култура. В случая на експеримента TWINWIN се засажда по-същата технология, но освен ечемик се засажда микс от други растения, а не само треви, които имат за цел да увеличат биоразнообразието.

Експериментът е все още в началото, но от 2019 година до сега вече се забелязват по-добри показатели за добив, по-високи нива на секвестиране и задържане на въглерод.

2.1.3. КРИСТИНА АРИЯС-НАВАРО, НАУЧЕН СЛУЖИТЕЛ В ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ. ОБСЕРВАТОРИЯ НА ЕС ЗА ПОЧВАТА: ЗНАНИЯ ЗА ЗДРАВЕТО НА ПОЧВАТА В ПОДКРЕПА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЗЕЛЕНА СДЕЛКА

Таблото за управление на EUSO (Европейска Обсерватория за Мониторинг на Почвите), разработено и поддържано от екипа за почвите на JRC (Съвместен Изследователски Център към ЕС), е в подкрепа на политиките за Закон за здравето на почвата на ЕС и Стратегията на ЕС за почвата за 2030 г., като предоставя доказателства за степента на деградация на почвата в ЕС. Също така подкрепя и мисията на Horizon Europe „Сделка за почвата за Европа“, в която мониторингът на здравето на почвата е ключов компонент. С течение на времето демонстрирането, че здравето на европейските почви се подобрява, би било ясен показател за успеха на мисията, стратегията за почвата (и бъдещия закон за здравето на почвата) и политиките на Зелената сделка на ЕС като цяло. В дългосрочен план таблото за управление на EUSO може да бъде допълнено от данни, предоставени чрез официалното докладване на здравето на почвата от държавите-членки.

На този адрес може да намерите карта на почвите в ЕС и нивата на различните процеси на деградация, които протичат: https://esdac.jrc.ec.europa.eu/esdacviewer/euso-dashboard/

Процесите на деградация, за които се събират данни от сателити и проведени научноизследователски проекти – повече информация може да намерите тук:

https://esdac.jrc.ec.europa.eu/euso/euso-dashboard-sources

Всеки пиксел от картата представлява площ 500м Х 500м = 250 декара. Когато щракнете на определена локация / пиксел от картата ще се покажат 15 параметъра за деградация на почвата, но не винаги има информация за всички. При наличието на значителна деградация по 9 от тези 15 параметъра се счита, че почвата е силно деградирала.

Процесите на деградация са следните:
 

• Водна ерозия
• Ветрова ерозия
• Ерозия от Оран
• Ерозия при събиране на реколта (картофи, захарно цвекло и др.)
• Концентрация на мед: Здравословно / Нездравословно
• Концентрация на живак: Здравословно / Нездравословно
• Излишък на азот: Здравословно / Нездравословно
• Дефицит на фосфор: Здравословно / Нездравословно
• Излишък на фосфор: Здравословно / Нездравословно
• Органичен въглерод в почвата: Здравословен / Нездравословен
• Биоразнообразие на почвата: Здравословно / Нездравословно
• Уплътняване на почвата: Здравословно / Нездравословно
• Засоляване на почвата: Здравословно / Нездравословно
• Деградация на торфищата: Няма данни
• Пожарна ерозия: Няма данни

2.1.4. Клер Шену , PhD (Доцент, Доктор), Директор Научноизследователски отдел към Френски национален институт за селскостопански изследвания

„ОРГАНИЧНАТА МАТЕРИЯ Е КЛЮЧОВ КОМПОНЕНТ ЗА ЗДРАВЕТО НА ПОЧВАТА“

Почвите често се възприемат много различно от различните хора. Архитекти и инженери ги виждат като повърхност, върху която може или не може да се строи. Фермерите ги виждат като среда, в която растат растенията, а хората занимаващи се с качеството на водата, ги виждат като филтри и буфери. Но ако използваме почвите само за една функция, ние ги деградираме по-лесно и след това им пречим да изпълняват другите функции. Например, ако управлявате почвите чрез много интензивен набор от земеделски практики, ще загубите ползите от биоразнообразието и няма да можете да за съхранявате въглерод, за да намалите емисиите на парникови газове. Така че като първа стъпка е важно да се насърчи осъзнаването на мултифункционалността на почвите. Доброто управление на почвите за запазване на многобройните им функции и особено на осигуряването на храна се изразява в поддържане или подобряване на тяхното съдържание на органична материя и биологична активност.

Органична материя подобрява структурата на почвата. Това в крайна сметка помага да се контролира ерозията на почвата и подобрява инфилтрацията на вода и капацитета за задържане на вода, осигурявайки на корените на растенията и почвените организми по-добри условия за живот.

2.1.5. Том Рабай , Старши мениджър, агрономически науки  General Mills

НОВ ДИРЕКТЕН ПАЗАР ЗА РЕГЕНЕРАТИВНО ПРОИЗВЕДЕНИ СУРОВИНИ.
ИЗМЕРВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА РЕГЕНЕРАТИВНИ ПРАКТИКИ ВЪВ ФЕРМИТЕ. 

General Mills е водещ американски производител на пакетирани потребителски храни като брашно, зърнени закуски, бисквити и други десерти, снаксове, пици, готови смеси за готвене и други подобни продукти. Освен това е една от най-големите компании за кетъринг услуги в света. Под шапката на компанията са над 100 бранда хранителни продукти в цял свят.

През 2019 г. компанията прави сериозни обещания, а именно да спомогнат за прилагането на Регенеративно Земеделие на 4 000 000 декара (четири милиона) до 2030 година.

Чрез доброволни програми за обучение и измерване на ползите от Регенеративното земеделие си партнират със заинтересовани фермери в ключови региони, откъдето набавят съставките за техните продукти, като пшеница, овес и млечни продукти.  За тази цел General Mills си партнират с Soil Health Academy и Understanding Ag. Всяка програма предоставя на фермерите практически инструменти за прилагане на регенеративно земеделие, включително индивидуално обучение и техническа помощ за три години, персонализирани планове за внедряване на регенеративни практики в техните операции, тестване на здравето на почвата, създаване на общности от фермери.

Програмите на General Mills си приличат доста с програмата на EIT Food – Революцията на Регенеративното земеделие – където АБНТ е партньор и провежда групови обучения на фермери, заедно с 3 годишна индивидуална съветническа програма, почвени проби за анализиране на промените в микробиологията на почвата.

В партньорство с няколко научни организации, General Mills  провеждат задълбочени изследвания на ниво ферма за въздействието на регенеративното земеделие върху здравето на почвата и улавянето на въглерод, качеството на водата и потоците, биоразнообразието на насекомите и птиците, както и икономическите ефекти за фермата.

В момента внедряват технологии, които ще им позволят да определят количествено въздействието върху околната среда в цели региони, откъдето купуват ключови за производството им съставки. Използвайки сателитни изображения, започват да проследяват промените в земеделските практики като Покривни култури и Но-Тил и ефектите върху локалната екосистема с течение на времето. Също така разработват мащабни подходи за наблюдение на биоразнообразието във фермите, като използват сензори като микрофони и камери за откриване на насекоми и птици с помощта на изкуствен интелект.

Като обобщение, General Mills инвестират в директни взаимоотношения с фермерите, от които искат да купуват пшеница, овес, мляко и други суровини и им помагат да преминават към регенеративно земеделие.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА СЕСИЯ: Как да постигнем целите „4 на 1000“ – увеличение на въглерода в земеделските почви с 0,04% на година?

Модератор: Габриеле Бастиен (Вицепрезидент „4 на 1000“)

Панелисти:

Клер Шену (директор научноизследователска дейност / професор, INRAE – Национален изследователски институт за земеделие, храни и околна среда на Франция)

Юсу Йоона  (Фермер, преподавател, изследовател, член на борда, Tyynelä Farm / Baltic Sea Action Group)

Първите двама имат опит с измерване ефектите на различните регенеративни земеделски практики и как по-ефективно може да се секвестира въглерод от атмосферата и да се запази в почвата, където носи редица ползи за плодородието. Важна тема беше и стратегии за дългосрочното запазване на въглерода в почвите, за да може фермерите да имат достъп до публично и частно финансиране, което спонсорират дългосрочно премахване на въглерод от атмосферата.

Някои участници в конференцията изразиха недоволство и съмнения, поради това че се придава много важност на измерването на въглерода в почвите, на въглеродните сертификати и на тази търговия като цяло.  Панелистите обаче обясниха, че повишаването на въглерода в почвите е резултат от редица добри земеделски практики, по този начин най-лесно може да се измери ефекта от увеличаване на биоразнообразието над и под почвата, ефекта от намаляването на механичните и химичните третирания. По този начин те защитиха идеята за измерване на секвестиран и складиран въглерод в почвата като ефективен начин за доказване на прилагане на регенеративни земеделски практики, опазване на почвите и намаляване на въглеродните емисии. Също така се припомни и важността на въглеродните сертификати и като инструмент за достъп до допълнително финансиране за фермерите, които допринасят за изпълняването на тази екосистемна функция на почвата

Ескилд Андерсен е мениджър околна среда в Carlsberg Group. Той затвърди готовността на компанията да изкупува регенеративно отгледан ечемик във Великобритания, Финландия и Франция. Това са пазарите на компанията, в които клиентите имат най-големи очаквания относно качеството на суровините, политиката на компанията относно опазването на почвите и действие за ограничаване на климатичните промени. Плановете на Carlsberg са до 2040 година да снабдяват 100% от необходимите съставки за производството на бира, произвеждани по методите на регенеративното земеделие.

Биргита Вайнио-Матила, министерски съветник в Министерство на земеделието и горите на Финландия, сподели за плановете за продължаване на подкрепата към университети, учени и фермери по пътя към търсене на най-добрите начини, за контекста на Финландия, за приложение на регенеративни земеделски практики и складиране на въглерод в почвите. Тя сподели също така и за мащабна политика за връщане на естествените мочурища, които в даден период от развитието на индустриалното земеделие във Финландия са били изсушени, за да бъдат ползвани за земеделие. Мочурищата са част от натуралния пейзаж в северната страна и се срещат често, те са дом на биоразнообразие и един от най-ефективните натурални складове на въглерод, които са две главни причини за политиката за обраното им наводняване и връщане към натуралното им състояние. 

За вечеря бяхме поканени на събитие, в които се готвиха ястия от растения и билки, растящи именно в мочурища – изграждането на директната връзка с хората, чрез храната която ядем, според мен е най-добрият начин да покажеш защо е нужна промяна било то в земеделието или в управлението на земите като цяло.

Анна Крживосжинска (доцент, Университет на Оулу), Наука за екологията и ролята на обществото. Темата развита от дамата бе свързана с народопсихологията, културните особености и нуждата от подкрепата от обществото за регенеративните фермерите, които са все още като бели лястовици и ежедневно срещат отпор, подигравки, неодобрение и неразбиране от своите колеги и от бранша като цяло. Анна сподели, че всеки човек поел по амбициозния път да прави позитивна промяна има нужда от подкрепа, регенеративните фермери също. И когато те бъдат ценени в обществото, все повече техни колеги ще проявят интерес към регенеративното земеделие.

Имах удоволствието да посетя базата на Университета в Хелзинки и да видя лабораториите за разработки на материали за строителство и мебели от отпадъчна биомаса, както и опитните полета на експерименталната университетска ферма Vikki, където се провежда експеримента за биоразнообразие TWINWIN, който вече описах по-горе.

Проект TWINWIN за изследване на ползите от биоразнообразието на покривните култури в земеделието.

Бях силно впечатлен от нивото на практическата работа на университетските преподаватели и студенти в експерименти и разработки на нови продукти – голяма разлика на фона на силно теоретичното университетско образование в България.

Luke – Лабораторията на Института за природни ресурси на Финландия, поместена в кампуса на университета в Хелзинки, изследва начини за оползотворяване на отпадъчна биомаса от бизнеса с дървен материал, както и начини за оптимизиране условията за отглеждане на качествени финландски бор, бреза и други видове дървета за строителство и производство на мебели.  Може би сте чували, че Финландия е един от най-големите износители на качествен дървен материал от бор, който се използва предимно за строителство на устойчиви дървени къщи с дълъг живот сравним със монолитното строителство. Финландия е земя на горите и въпреки сериозните проблеми с обезлесяването след втората световна война, скандинавците са намерили начин за възстановяване на горите, цялостният им подход за управление, който осигурява големи количества дървен материал от най-високо качество, докато горите процъфтяват – явно има начин. Университетът в Хелзинки има важна роля в изследване на начини за оптимизирането и подобрението на практиките за управление на горите, отглеждането на финландски бор, както и в оползотворяване на отпадъчната биомаса в натурални качествени продукти (без използване на вредни лепила и химия) за строителство и мебели.

Лаборатория на „Института за природни ресурси Финландия“

ОБОБЩЕНИЕ:

Несъмнено Министерството на земеделието и Горите във Финландия показва лидерство и инвестира в адаптирането на местното земеделие към най-актуалните тенденции за устойчивост, продуктивност, опазване на почвите от деградация, увеличаване на биоразнообразието, улавяне на въглерод от атмосферата и складиране в почвите, където има множество ползи за плодородието – така нареченото и набиращо популярност и сред обикновените хора Регенеративно Земеделие.

По-всичко личи, че Финландските фермери, земеделската и животновъдната индустрия ще посрещнат готови новите зелени земеделски политики на ЕС, като същевременно ще запазят и подобрят почвите си, ще произвеждат продукти от най-високо качество с минимални негативни ефекти върху климата. Както с ефективното управление на горите във Финландия, което отрежда едно от водещите места по износ на висококачествена дървесина, без това да води до обезлесяване, по всичко личи че земеделския сектор се готви за мащабно имплементиране на регенеративни практики за възстановяване на почвите и естествените въглеродни цикли в природата.

Силно впечатление прави обединяването на земеделци, животновъди и потребители в кооперативи, така че голяма част от печалбата и добавената стойност остава именно в производителите и потребителите.

И не на последно място – участието на университетите и научната общност е фантастично. Използвам тази дума, защото една от най-често срещаните фрази, която чувам от фермери в България е „науката я няма на полето“.  Българските фермери имат нужда от независими агрономи, имат нужда науката в България да припознае но тил, покривни култури, мобилно пасене и всички регенеративни практики. Българските фермери са иновативни и могат да бъдат за пример, но имат нужда науката да ги подкрепи в стремежа за иновации.